Идентичност в ценовата политика, прилагана от дружествата "Шел България", "Ромпетрол България", "Еко България", "ОМВ България", "Петрол", "НИС Петрол" и "Лукойл България", показа секторният анализ на пазара на горива, извършен от Комисията за защите на конкуренцията, съобщиха от институцията. Проучването е установило продължително задържане на продажната цена на високо ниво и липса на навременна и адекватна реакция по отношение на понижението в цената на едро и производствената цена на бензина и дизеловото гориво, което би могло да е в резултат на картелни споразумения.

В резултат на установените факти КЗК е образувала производство за евентуален картел срещу изброените дружества, които продават горива, както и производство за злоупотреба с господстващо положение на пазара срещу "Лукойл Нефтохим Бургас".

Според анализа през изследвания период цените на автомобилните горива на "Лукойл Нефтохим Бургас", предназначени за местния пазар, са по-високи от тези за износ, предлагани от същото дружество при равни други условия. Съгласно икономическата доктрина, при нормално функционираща пазарна среда цените трябва да отчитат динамичните промени в търсенето и предлагането, като по този начин се формира равновесна пазарна цена, коментират от КЗК. Пренебрегването на тази функция води до несъвършенства и изкривяване на пазарната среда. Това може да означава, че върху определянето на производствените цени на петролните продукти в България могат да влияят и непазарни фактори, чрез които "Лукойл Нефтохим Бургас" да извлече допълнителни икономически ползи по отношение на стопанската си дейност в страната, особено предвид специалното му положение на изявен лидер на пазара на производство и внос на горива в България, заявяват от контролния орган.

КЗК установи също наличието на административно-правни бариери пред доставчиците на горива на националния пазар, свързани с функционирането на данъчните складове в страната. Основен проблем в сектора е, че голяма част от доставчиците не притежават собствени данъчни складове поради невъзможността да отговорят на законовите изисквания за изграждане и регистриране на такива, както и поради недостатъчен финансов ресурс. Условията за отварянето на такъв склад включват уставен капитал от 500 хиляди лева и гаранции до 30 милиона лева за дължим акциз. Евентуалното облекчаване на някои административни изисквания би стимулирало както предприятията, свързани с производството и реализацията на горива, така и други стопански субекти да инвестират в създаването и регистрирането на нови данъчни складове за горива в страната, смятат от КЗК. По този начин увеличеният внос би оказал конкурентен натиск върху местните доставчици по отношение на цената и условията на доставка.

Затова КЗК препоръчва на държавните органи да предприемат действия за облекчаване достъпа на търговците до акцизни складове. Това може да стане чрез отварянето на държавни складове и чрез сключване на двустранни споразумения с други страни-членки на ЕС за взаимно съхранение на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти на тяхна територия.