Социално-емоционалните умения са важни за доходите в България, но най-доходоносните умения се различават за двата пола - при мъжете по-високото заплащане се свързва с мислене, ориентирано към развитие, а за жените е важно какъв стил на работа имат. Това сочи извод на проучване на Световната банка за връзката между пазара на труда и уменията на работниците, представено на форум в Софийския университет "Св. Климент Охридски" от Виктория Левин, икономист от Световната банка, съобщи БТА.

Националното панелно проучване за приобщаващо общество в България - BLISS, е представително и е направено сред хора на възраст от 18 до 65 г. Oценката на фактора на стила на работа при жените се свързва с 6 процента по-високи доходи. Социално-емоционалните умения, участващи в стила на работа са добросъвествност и постоянство. При мъжете колкото по-фиксирана е мисловната нагласа, толкова по-ниски са доходите, сочи изследването.

Възнагражденията както на мъжете, така и на жените с по-добри познавателни умения са по-високи. Завършеното средно образование не носи по-високи доходи от основното образование, но по-високото заплащане, свързано с образованието след завършено средно, е значително: мъжете получават 38 на сто по-високо възнаграждение, а жените с 47 процента повече отколкото представителите на съответния пол с по-ниско образование. От Световната банка припомниха, че намаляването на населението в трудоспособна възраст в България е едно от най-резките в света. На всеки 100 души население в трудоспособна възраст към 2060 г. се очаква да има 53 души на възраст над 65 г., затова по думите на Виктория Левин, е важно да се изследват различните типове умения, които водят до повишаване на производителността на труда.

Тя посочи, че в оценката на образователните постижения на учениците, които са бъдещи работници през 2012 г. е отразено, че 15-годишните в България показват най-ниски резултати от всички държави от ЕС по четивна и числова грамотност и са сред най-слабо представилите се по природни науки през 2014 г. За около 39 процента от тях се приема, че са функционално неграмотни - не са в състояние да разбират и анализират, това което четат, а за около 44 на сто се приема, че нямат математическа грамотност.

Според заключенията на изследването, резултатите показват необходимостта България да инвестира в повишаване на уменията на населението. Сред препоръките е маргинализираните роми да бъдат приоритетна целева група за дейностите по развитие на уменията.