Може ли една храна да се нарече вредна, след като й е даден законен достъп до пазара, и заслужават ли набедените за "вредни" храни регулация? За пореден път представители на хранителната и питейната индустрия разсъждаваха по темата за ефектите от очаквания данък върху някои храни и напитки с повишено съдържание на сол, мазнини и захар. Семинарът се проведе днес и бе организиран от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки.

Данък "вредни храни" няма да подобри здравето на хората в България, а държавният бюджет ще понесе загуби. Това са изводите, до които стигат Красен Станчев, управител на КС2, и Боян Рашев, управляващ партньор в Denkstatt България, в доклада си за въздействието от евентуалното въвеждане на данъка.

Боян Рашев цитира различни източници, според които България е сред страните с най-ниско средно ниво на затлъстяване (11-12%) в ЕС, което бележи спад от 25,3% до 20,1% в периода 1980-2013 г. Ръст има само сред хората с най-ниски доходи в големите градове, сред които доскоро основен проблем са били недохранването и поднорменото тегло. България е и страната с най-нисък калориен прием на човек от населението в Европа , с 10% по-малко от нивата през 1990 г. Устойчиво намалява и потреблението на захар и други подсладители на човек от населението. В същото време от 1999 г. до 2014 г. плавно нараства консумацията на плодове, зеленчуци, месо, мляко, а намалява потреблението на хляб и тестени изделия, което Рашев определи като положителна тенденция. Той посочи, че един от продуктите, които попадат в списъка на подлежащите на облагане, е шоколадът. Българите обаче консумират 1,5 кг на човек годишно шоколад, а в Германия например обемът е 12 кг. Рашев коментира, че корелацията между приема на захар и затлъстяването не е доказана. Даде за пример САЩ, където затлъстяването расте, въпреки че тенденцията е към по-ниско потребление на захар.

Проблемът с наднорменото тегло е комплексен и не може да се свърже само с храната, категорични бяха анализаторите. Физическата активност е важен елемент, който се пренебрегва от авторите на идеята за въвеждането на данъка. Няма и достатъчно култура на хранене в здравословен аспект.

Намесата на държавата в личния избор на храна е много опасна, отбеляза Боян Рашев, като посочи, че епидемията от затлъстяване в САЩ започва през 1976 г., след като излизат федералните закони, регулиращи храненето. Намаляването на нивото на затлъстяване е свързано с промяна на начина на живот преди всичко, котегоричен е анализаторът.

В нито една от държавите, включени в проучването, в които са въведени или изследвани възможностите за въвеждане на подобна регулация (Дания, Унгария, Франция, Финландия, Великобритания, Белгия, Естония, Германия, Мексико и САЩ), резултатите не са отговорили на очакванията, коментира Красен Станчев.

Още първата година след като данък "вредни храни" влиза в сила в Дания, са закрити 1300 работни места. Страната има една от най-съвършените държавни администрации и е налице висока степен на доверие в данъчната система, обясни анализаторът. Въпреки това отрицателните ефекти на налога върху бизнеса, повишаването на цените на базови продукти (влизащи в състава на други храни), което мултиплицира ефекта и допълнително измества потреблението към нискокачествени заместители, води до негативна политическа и обществена оценка. Това, както и редица изследвания и факти, които показват, че въпреки данъка, нивото на затлъстяване продължава да расте, довеждат до решението на датското правителство през 2014 г. да отмени налога.

Според Красен Станчев не е ясен и приносът на приходите от новия данък за бюджета на здравноосигурителната каса. Според него отчисленията за превенция на заболявания, причинени от употребата на акцизни стоки, като алкохол и цигари, не се знае как се харчат. Практически е невъзможно на национално ниво да се разкрие какви са разходите за профилактика, според анализатора. Той вижда подозрително съвпадение между очакваните от данък "вредни храни" приходи и хроничния дефицит на здравната каса през последните години. Освен това заложените приходи са за 150 млн. лева, които могат да се постигнат при 5 млрд. лева оборот от продажбата на обложените с данъка стоки за година. Реалният оборот според Станчев е два и половина пъти по-малък.

Сценарите, които хипотетично разигра анализаторът, са няколко, но всички са свързани със загуба на работни места, по-ниска брутна добавена стойност, по-малко приходи от осигуравки и данъци върху личните доходи, нереализирани приходи от данъци в държавния бюджет, намаляване на потреблението и последствията за икономиката от това, разходи за администриране на новия данък, възможност за заместващ внос, респективно загуби от ДДС, и т.н. След като се тегли чертата, според анализа, приходите от този данък ще са под 30 млн. лева, което не оправдава всички изброени негативи.

Според специалистът по хранене и хигиена доц. д-р Людмила Иванова, повишаването на доходите на българските домакинства не се отразява на техния подбор на продукти, т.е. те не започват да купуват по-здравословни храни за своята трапеза. "Начинът, по който се храни българинът се ръководи от световните тенденции. Освен това, затлъстяването не е проблем само на храненето – здравословното хранене означава умереност и балансираност на менюто, в комбинация с двигателна активност."

Вместо потребителят да бъде икономически подтикван да се храни здравословно, трябва да се инвестира повече в социални проекти, които създават повече възможности за физическа активност сред населението, предлага Иванова. Тази теза беше подкрепена и от Националния консултант по хигиена, хранене и диететика доц. Веселка Дулева. Според нея трябва да бъдат взети мерки за промоция на здравето, създаване на програми за здравословен начин на живот и реформулиране на храните, както и популяризиране на физическата активност. "Реформулирането на храните не означава въвеждане на такси и мерки, а по-здравословно хранене."

"Диагнозата, която са поставили от Министерство на здравеопазването е погрешна. Няма ли движение – няма и живот." Това заяви по отношение на идеята за въвеждане на такса върху храните Славчо Петров (отговарящ за хранително-вкусовата промишленост в КНСБ).