"Фрукто Сливен" е най-големият производител на компоти от праскови в България. Те са около 80% от продуктовата му гама. Освен това дружеството произвежда и почти цялата серия традиционни компоти - череши, вишни, кайсии и сливи. Поддържа и малки линии за консервирани зеленчуци. Близо 96% от продукцията на "Фрукто Сливен" се реализира зад граница. През май в консервната фабрика заработи нова линия за плодови пюрета. Финансирана е по Програмата за развитие на селските райони с 2.5 млн. лева, които са 50% от инвестицията. Обемът на производство на дружеството е около 13 хил. т пресни плодове и зеленчуци в различни стъклени и метални опаковки, или около 950 тира готова продукция годишно. За 2014 г. приходите от продажби на компанията са 19 млн. лв. - с 5% повече, отколкото предходната година. На постоянен трудов договор във "Фрукто Сливен" работят около 120 души. През лятото служителите достигат до 600 души. За плановете и развитието на сливенското предприятие разговаряме с изпълнителния директор Димитър Алексиев.

На кои пазари изнасяте?
- Компанията ни е специализирана в производството на плодове в сироп, които не се продават в големи обеми в нашата страна. Първоначално изнасяхме основно за Русия, но с течение на годините успяхме да се наложим на много пазари, предимно европейски. Основните ни клиенти са от Италия, Германия, Румъния, Чехия, Унгария, Полша, Австрия и др. Основните ни конкуренти - понеже попитахте, са 14 фирми от Гърция.

Срещате ли проблеми с руския пазар след въвеждането на ембаргото?
- Ембаргото засегна пресните плодове и зеленчуци, предназначени за пряка консумация.Нашите продукти не попадат директно под забраната. Продажбите ни обаче се влияят негативно от кризата в Русия, особено от девалвацията на руската рубла.

Миналата година имате ръст от 5% в продажбите. Каква е тенденцията през последните години?
- Тенденцията в движението на продажбите ни е всяка следваща година да постигаме ръст от 5-10 %. Говорейки за увеличение на приходите обаче, трябва да споменем, че всяка година е уникална като реколтиране за различните плодове и зеленчуци. Това се дължи на различните климатични условия и зачестилите резки промени в климата. През 2015 г. например имаме много добра реколта от череши и силно намалена реколта от кайсии и вишни.

Как се снабдявате със суровини?
- Преработването на пресни плодове и зеленчуци е изключително трудно и тромаво занимание. Проблеми със снабдяването съществуват навсякъде, при всички предприятия от нашия бранш, и в другите държави включително. По принцип българските преработватели на плодове и зеленчуци, ориентирани към износ на своята продукция, хронично страдаме от недостиг на суровини. Традиционно внасяме праскови и кайсии от Гърция, вишни от Унгария и Полша, корнишони от Турция, червена капия от Македония или Турция. Надяваме се, че субсидиите в земеделието за трайни насаждения, поне за периода до 2020 г., ще дадат резултат.
Радваме се, че голяма част от земеделските производители вече осъзнават предимствата от работата си с консервните фабрики. Вярно е, че цените на селскостопанската продукция, предназначена за преработка, са доста по-ниски от тези за пресния пазар. Произвеждайки за нас обаче те имат гарантирана реализация на 100% от производството си. Основната им грижа остават високите добиви от декар обработваема площ. Много от нашите доставчици вече надхвърлят 4 т праскови от декар, а това са над 2 200 лв.

Разчитате ли на собствено производство?
- Имаме собствени градини от череши и праскови – общо 900 дка. Планираме да създадем нови овощни градини от вишни и сливи. Нашите градини далеч не задоволяват потребностите ни. От няколко години работим по собствена програма за възстановяване на прасковените насаждения, основно в района на Сливен. Раздаваме облагородени овошки с необходимите ни компотни сортове на земеделски производители, заедно с договор за изкупуване на произведената впоследствие продукция. По тази схема миналата година засадихме около 43 хил. дръвчета, а за тази есен планираме още толкова.

Какво е необходимо, за да се развие в България ефективно овощарство?
- В България все още е трудно да комасираш парцел от 50-60 дка, за да създадеш овощна градина. Въпреки че държавата напоследък отделя голямо внимание на земеделските стопанства като приоритетен отрасъл, винаги ще бъдат необходими допълнителни усилия в тази насока. Като пример мога да дам цената на водата за поливане, бюрокрацията при получаването на разрешение от Басейнова дирекция или трудностите при захранване със електроенергия на съответния парцел.
Според мен в България синхронът на земеделците в реално действащите организации на производителите е на ниско ниво. Това е нелогично, защото имат много общи интереси, които да защитават. Такива са например, качеството на препаратите и торовете, цената на горивата и на водата за поливане, собственият оборотен амбалаж, работната ръка, временните трудови договор и т.н.

Планирате ли да разширите производството си и да реализирате по-големи количества от вашите продукти в България?
- Постоянно увеличаваме продуктовата си гама като асортимент, но и като разновидност на вече произвежданите от нас продукти. Имаме намерение още през следващата година да пуснем нови продукти. Търсенето на продукцията ни в България е многократно по-слабо от това на външните пазари. Затова основните ни усилия са насочени към разширяване на износа.