Въвеждането на данък "вредни храни" няма да подобри здравето на гражданите на България, а местният бизнес и държавният бюджет ще понесат загуби. Това са изводите, до които стигат Красен Станчев, управител на КС2, и Боян Рашев, управляващ партньор в Denkstatt България, в доклада си за въздействието от евентуалното въвеждане на данъка. Проучването е извършено по поръчка на българската хранителна индустрия, която иска да получи независимо изследване на вероятните, макар и непредвидени последствия, казват авторите му.

Приемането на налога ще доведе до увеличаване на цените на българските стоки, а оттам и до намаляване на конкурентоспособността на производителите на храни, поради силното очаквано увеличение на легалния паралелен внос на тези стоки – на първо място от Румъния, но и от други страни в ЕС, смятат анализотарите. Те припомнят, че наскоро Румъния намали ДДС върху храните и други стоки и услуги на 9%, което, в случай на въвеждане на данъка, ще доведе до драстични разлики в крайните цени на хранителните продукти нa двата пазара и стимули за трансграничен арбитраж, особено ако се въведе новия данък. От това бюджетът може да загуби 60 млн. лв. приходи от ДДС.

Друг негативен ефект според експертите е, че евентуалното въвеждане на данъка би могло да доведе до загуба на поне 1180 работни места, главно в общини като Варна, Пловдив, Велико Търново, Бургас, но и другаде.

Проектозаконът няма да има принос и за подобряване на здравето на българското население, защото, първо, няма как с облагане на незначителен обем от потреблението да има всеобхватен ефект и, второ, връзката между потреблението на предвидените за облагане храни и здравословното състояние на българските граждани е съмнителна, казват Станчев и Рашев. Те дават пример с продуктите с високо съдържание на сол, като опсочват, че реално ще бъдат обложено само около 1% от потреблението, останалите 99% се приемат с хляба, сиренето, колбасите, фабричните и домашните консерви, но не попадат в обхвата на данъка.

Воденето на здравословен начин на живот не може да се въведе с данъци върху определени продукти, изборът му е въпрос на информация, образование и възможности. Повишаването на цените чрез данъци ще доведе до появата и използването на заместители (които в областта на храните са най-лесно намираеми, включително от областта на т.нар. "икономика на бурканите"), отбелязват анализаторите.

Изследването на чуждестранния опит (на Дания, Унгария, Франция, Финландия, Великобритания, Белгия, Естония, Германия, Мексико и САЩ), направено в рамките на проучването, показва, че подобна мярка не е довела до очакваните резултати.

Данните показват още, че хората с най-ниски доходи нямат възможност да употребяват значими количества от предвидените за облагане храни и напитки, т.е. затлъстяването в групата с ниски доходи няма как да е свързано с прекомерна употреба на таргетираните продукти. Най-силно засегнати от сърдечно-съдови заболявания, диабет и затлъстяване в България са хората в предпенсионна и пенсионна възраст, които употребяват минимални количества от потенциално облагаемите храни и напитки. Според проучването лесният и стимулиран с новия данък достъп до храни-заместители би влошил качеството на консумираните продукти от тази потребителска група.

Като цяло оценката на въздействието по всички възможни варианти на проектозакона показва, че няма да бъде в интерес на нито една от заинтересованите групи да бъде въведен този данък, категорични са авторите.

Те отбелязват, че няма информация кой пише проектозакона, какви ще са текстовете в него, както и защо няма предварително обсъждане или официална държавна оценка на въздействие за ефектите от въвеждането му в сила.

Анализът се основава на методологията на оценка на разходите от политики и нормативни актове, използвана от ЕС, както и на класическите методи на анализ на ползи и разходи. Проследена е постижимостта на целите за законодателния замисъл в областта на здравеопазването и фиска, както и преките, непреките и предизвиканите въздействия за фиска.