Точно в този момент всеки един от над 795 млн. души в света няма с какво да се нахрани. През 2015 г. всеки девети жители на планетата страда от недохранване, което значи, че от повече от една година не е приемал достатъчно количество храна, за да си набави нужната му енергия за нормално и здраво физическо съществуване. Това са данни от тазгодишния мониторингов доклад "Състоянието на продоволствена несигурност в света 2015" (The State of Food Insecurity in the World 2015). Подобен документ всяка година изготвят трите основни продоволствени агенции в света - Организацията по прехрана и земеделие (FAO), Международният фонд за селскостопанско развитие (IFAD) и Световната програма за прехрана (WFP). Докладът представя окончателния анализ от мониторинга на институциите в 129 развиващи се страни през 25-годишния отчетен период, приключващ през тази година.
В развиващите се региони,

Където храната системно не достига

са концентрирани 98% от гладуващите в света (780 млн. души), сочи статистиката. Делът на страдащите от системен недостиг на храна в тези региони възлиза на средно 13% от тяхното население по данни за периода 2014-2016 г. Близо 512 млн. са страдащите от недохранване в Азия (12% от населението на континента), над 232 млн. са гладуващите в африканските страни (20%), сочи анализът.

Между отделните региони има значителни различия, както в дяла на страдащите от недохранване, така и в напредъка в борбата с глада, казват експертите. Страните от Южна Азия и Субсахарска (Черна) Африка, където са съсредоточени близо две трети от гладуващите в развиващия се свят, остават двата най-критични региона. Там броят на страдащите от недохранване продължава да расте през последното десетилетие, казват от FAO. В момента средно 23% от населението в Субсахарския регион е системно подложено на глад (220 млн.), този дял е близо 16% в страните от Южна Азия (281 млн. души). Източна и Средна Африка са двата подрегиона с най-висок дял на гладуващите, съответно близо 32% и 41%. Подрегионът на Западна Африка е единственият на Черния континент, в който броят и делът на страдащите от недохранване е намалял през последните 25 години.

Проблемът с глада продължава да се изостря, макар и с отслабващи темпове, в страните от Западна Азия, където в момента гладуват над 19 млн. души (над 8% от населението) при близо 8 млн. през 1990-1992 г. В Източна и Югоизточна Азия ситуацията се е подобрила значително. И в двата региона броят на страдащите от системно недохранване е намалял над два пъти спрямо 1990-1992 г. Значителен напредъкът в борбата с глада има и в Латинска Америка. Там дялът на гладуващото население е спаднал до средно под 5%, при 14% през 1990-1992 г., казват от FAO. Критичен регион остават страните от Карибския басейн, където за всеки пети жител от населението храната всекидневно не достига, пише докладът.

В развитите страни през 2015 г. близо 14.7 млн. души страдат от недохранване (1.8% от всички гладуващи в света). Сега те са с 6.5 млн. по-малко, отколкото в началото на хилядолетието.

Като цяло през последните 25 години броят на страдащите от недохранване в света е намалял с 216 млн. души. Средно дялът им от населението в развиващите се региони е спаднал с 44.4%, твърдят от трите институции.
Официално

Светът се обяви срещу глада

през 1996 г. на Срещата на високо равнище по проблемите на прехраната (World Food Summit) в Рим. Правителствата на страните - членки на ООН, се споразумяха най-късно до 2015 г. "да премахнат глада във всички страни, с непосредствена цел намаляване броя на страдащите от недохранване хора до половината от настоящото му равнище".
Четири години по-късно, в зората на новото хилядолетие, нациите провъзгласиха като основно правото на базов стандарт на живот и свобода от глад редом с тези на човешко достойнство, свобода и равенство. Оперативно бяха формулирани т.нар. Хилядолетни цели за развитие (Millennium Development Goals - MDGs), които трябваше да дадат посока на усилията за борба с глада и бедността в глобален план. С първата хилялодетна цел държавите членки конкретно са ангажираха до 2015 г. да намалят на две делът на хората, страдащи от недохранване в света, спрямо нивото му от 1990 г. В основата на обединените политики за борба с глада и недохранването в света застана

Концепцията за продоволствена сигурност

(food security) с идеята, че дългосрочното й гарантиране в глобален план ще даде решение на проблемите. FAO дефинира "продоволствена сигурност" като "ситуация, която съществува, когато всички хора по всяко време имат физически, социален и икономически достъп до достатъчно количество, безопасна и питателна храна, която задоволява хранителните им предпочитания и нужди за активен и здравословен живот". Съответно ситуация на "продоволствена несигурност" (food insecurity) е налице, когато хората нямат достъп до храна по дефинирания по-горе начин, определя агенцията. Четирите основни стълба, на които се базира продоволствената сигурност, са наличност на храна (в т.ч. производство, дистрибуция и търговия), икономически и физически достъп (покупателна сила, алокация и културни и лични предпочитания), оползотворяване (безопасност и хигиена, нива на усвояване от организма, качество и хранителна стойност) и стабилност на осигуреността с храна във времето.

Концепцията за гарантиране на продоволствена сигурност е комплексна, а подходите за постигането й – многопластови, казват експертите. Влияние имат редица фактори. Те се простират от физическата липса на налична храна и ниската покупателна способност на нуждаещите се. Минават през специфики на национално и регионално ниво като природни дадености, пазарна и дистрибуционна инфраструктура, социални политики, достъп до здравеопазване и образование на населението, политическа система и пр. И достигат до влиянието на глобални феномени като интернационалната и борсовата търговия, международните политически сблъсъци, картелирането и играта на мултинационалните концерни и пр.

Последиците от продоволствената несигурност

във всички случаи са жестоки за уязвимите региони, казват експертите. Според степента на тяхната тежест, продължителност и характер FAO дефинира няколко вида проблемни състояния вследствие на недостатъчно количество и/или качество на приеманата храна.

Най-разпространеният проблем в развиващите се региони е недохранването (undernourishment) или "невъзможността за прием на достатъчно количество храна, необходимо за задоволяване на дневните енергийни нужди в продължение на поне една година". "Глад" е състоянието на системно, хронично недохранване.

Задоволяването на енергийните нужди обаче е само един от аспектите на проблема с глада. Дори и в случаите, когато храната е достатъчно като количество, ниското качеството на диетата става причина за нездравословно хранене (malnutrition), дефинирано като "ненормално физиологично състояние, причинено от неадекватна, небалансирана или прекомерна консумация на макроелементи (протеини, въглехидрати и мазнини) и/или микроелементи (витамини, минерали и пр.)".

Основният проблем в гладуващите региони е приемът на недостатъчно количество хранителни вещества (undernutrition). Често срещан феномен е и т.нар. скрит глад, при който, въпреки че е достатъчна да засити глада, храната не предоставя основни за здравето елементи. В Южна Азия и Субсахарска Африка са изключително чести случаите на витаминен или железен дефицит (анемия), казват от FAO. Тук съществено значение има не само ниската хранителната стойност на храната, но и лошата хигиена, болестите и ограниченият достъп до питейна вода. Те рязко влошават метаболизма и пречат на тялото да абсорбира съставките от храната.

Прекомерният пример на отделни хранителни елементи (overnutrition), стимулиран от засилената уестърнизация при моделите на хранене, се превръща във все по-осезаем проблем в страните от третия свят. Ниското качество на храните води след себе си наднорменото тегло и затлъстяването. Скоро тези заболявания ще заменят проблемите на недохранването в по-бързо развиващите се региони, казват експерти.

Двигатели на промяната

FAO извежда на преден план четири основни аспекта, прогресът при които би допринесъл за подобряване на продоволствената сигурност в света. Това са икономически растеж, по-висока аграрна производителност, работещи пазарни системи и социалните политики на правителствата. Решаващо значение за продоволствения баланс имат и законността и политическата стабилност в страната, както и адекватната политика спрямо климатични шокове и природни бедствия, казват още от агенцията.

Икономическият растеж

е необходимо условие за устойчива борба с бедността и глада. При равни други условия ръстът в икономиката означава повече възможност за работа, по-високи заплати, по-високи доходи на глава от населението, по-висок стандарт на живот и по-сигурен достъп го храна. Доказателство за това е Гана, където годишният ръст на БВП от над 3% доведе до впечатляващ спад в дела на гладуващите в страната – от 47% в началото на 90-те до под 5% през 2012-2014 г., казват експертите.

Ръстът в БВП обаче далеч не е достатъчен, за да елиминира глада, тъй като връзката му с нивото на продоволствена сигурност не е еднозначна. Често от общия ръст на икономиката се облагодетелства малък дял от населението, а точно най-нуждаещите се слоеве, живеещи в крайна бедност, остават изолирани. Ярък пример за подобна ситуация е Танзания. През последните десетилетия ръстът на БВП в страната (средно над 2% годишно) идва основно от развитието на индустрията и услугите. В същото време селскостопанският сектор стагнира. През периода 1992 - 2013 г. делът на страдащите от хронично недохранване в страната нараства от 24% до близо 35% (от 6.4 до 17 млн. души). Счупената връзка между двата показателя се дължи основно на липсата на инвестиции за модернизиране на аграрния сектор, смятат от FAO. Акцентът трябва да стои върху насочената подкрепа на най-уязвимите земеделски региони, смятат от агенцията.

По-високата аграрна производителност

е пряко свързана с намаляването на глада и бедността, смятат още експертите. Две трети от гладуващото население в света живеят в изостанали земеделски райони и получават прехраната си от производство в дребни фамилни стопанства. По-високата продуктивност във фермите ще има директен ефект именно върху тези домакинства, като увеличи добивите им и непосредствения им достъп до храна. Ръстът на производството ще увеличи търсенето на работна ръка в изостаналите земеделските региони. Така хората с ниско образование ще имат повече възможности за труд и почтено заплащане. Тук значение имат фактори като подобряване на плодородността на почвите, разширяване на обработваемите площи, инвестиции в изкуствени системи за напояване, стимулиране на търговията със селско стопански продукти и намаляване на разхищението на годна за консумация храна чрез по-добри технологии за съхраняване и транспортиране.

Международната търговия

е особено ключов фактор за нивото на продоволствена сигурност. Сама по себе си либерализацията в търговията не е нито безспорна заплаха, нито панацея за вътрешната икономика. В общия случай отвореността на стопанството увеличава възможностите за достъп до храна. В същото време обаче отключва сложните пазарни механизми на глобалния пазар, като относителните цени на стоките и труда, внесена нестабилност на пазарите и пр., пред които изостаналите региони са почти изцяло беззащитни. Предимствата трябва да са добре преценени, а рисковете – строго контролирани чрез подходящи инструменти, пише в доклада.

Социалните политики

имат видимо и директно влияние върху намаляването на глада, казват от FAO. Ключови положителни ефекти са по-високата сигурност на доходите, достъпът до по-добро здравеопазване, образование и пр. С увеличаване на капацитета на човешките ресурси се увеличава шансът им за намиране на по-добра и по-високо платена работа. Изходът от омагьосания кръг на повече неграмотност, повече бедност и повече глад става възможен. През последните десетилетия програмите за социално осигуряване и подкрепа на особено уязвими групи от населението станаха част от националните законодателства в много от развиващите се страни. Най-разпространената държавна схема - осигуряване на менюта в училищата, се прилага в 130 развиващи се страни. Програмата "Покупки от африканци за Африка" за подпомагане на местните фермери също се развива успешно в региона, сочи докладът. Успешен инструмент с непосредствен ефект са схемите за безвъзвратни парични помощи на крайно нуждаещи се, каквито са въведени в 118 страни. Въпреки това близо 70% от хората в бедност в света нямат достъп до социални протекции, сочат данни на Международната организация по заетостта (ILO).