Вътрешното потребление е било двигателят на рекордния ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2015 г. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за компонентите на растежа. Общото нарастване на крайното потребление е 1.5% на годишна база, което е най-бързият темп за последните пет тримесечия. За съжаление това е една от малкото добри новини. Детайлните данни показват, че основен принос за икономическия растеж имат изразходваните средства от правителството и от нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД) - синдикати, политически партии, фондации, сдружения, църкви и др.

Също така, макар всички компоненти на БВП да растат на годишна база, единствено при потреблението има ускорение спрямо резултатите през първото тримесечие на тази година. При инвестициите в основен капитал ръстът се забавя до 1.5%, а при износа намалява двойно до 6.1%. През първото тримесечие на тази година, а и през 2014 г. вътрешното потребление отново беше двигателят на растежа. През миналата година икономиката нарасна с 1.7%, основно заради потреблението на домакинствата и бизнеса.

Първата ревизия на данните за икономиката показва, че БВП е нараснал реално с 2.2% през второто тримесечие на годишна база, с което се потвърждава експресната оценка, направена в средата на август. Статистиката сочи още, че за последно такова увеличение е имало в началото на 2011 г. В номинално изражение БВП се е повишил с 1.1 млрд. лв. спрямо съответното тримесечие на 2014 г. до 21.1 млрд. лв. по текущи цени.

Вижда се обаче, че този икономически ръст в голямата си част не се създава от реалната икономика, а се генерира от държавата. През второто тримесечие правителственото потребление се е увеличило с 2.2% на годишна база. За сравнение, през първото тримесечие то се сви с 1.9% на годишна база. В периода март - юни имаше ударно разплащане по европейски проекти, а заради изтичането в края на тази година на последния срок за изпълнението на проектите по стария програмен период (2007 – 2013 г.) държавата плаща авансово необходимите средства. Тя поема съфинансирането дори по общинските проекти, а от няколко месеца и ДДС при изграждането на водните цикли.

Още на capital.bg