Дефлацията в България се завърна след четири поредни месеца на покачване на цените. През юли Националният статистически институт (НСИ) отчита дефлация от 0.2% както на месечна, така и на годишна база. Спрямо година по-рано най-много поевтиняват цените в транспорта (със 7.4%) и здравеопазването (с 2.4%), като това се дължи на значителния спад при петрола. В сравнение с юни облеклото и обувките заедно с храните и безалкохолните напитки отбелязват най-голям ценови спад, докато се покачват цените за развлечения и култура, в ресторантите и хотелите и донякъде на транспорта. Тези тенденции може да се обяснят със сезонни фактори: в разгара на туристическия сезон е нормално цените за развлечения и хотели да се покачват, докато храните по принцип поевтиняват през летните месеци, когато заради сезонния фактор предлагането е голямо и се консумират предимно местните плодове и зеленчуци.

Затова и едномесечното понижение не бива да се приема като някакъв ясен сигнал. Още повече че размерът на инфлацията доста зависи от измерването. Ако вместо кошницата на НСИ (която по идея по-точно отразява покупките на българското домакинство и има по-голяма тежест на стоки от първа необходимост като храни) се взема хармонизираният индекс на потребителските цени (еднакъв в ЕС), всъщност вместо спад има покачване от 0.2% спрямо юни. Но пък на годишна база този измерител показва все още 1% дефлация заради по-голямото тегло на транспорта в него). Повечето анализатори очакват, че дефлационните процеси са изчерпали потенциала си и към края на годината цените ще се покачват на годишна база.

Дефлацията се беше настанила трайно (19 поредни месеца) в България от втората половина на август 2013 г. до февруари 2015 г., като всичко започна първоначално от административното намаляване на цената на тока от кабинета на Орешарски. От средата на 2014 г. обаче основен дефлационен фактор се оказа рязкото поевтиняване на петрола и на някои храни на световните пазари. След като през пролетта цената на петрола се стабилизира, а силният долар неутрализира до голяма степен ефекта от поевтиняването му, инфлацията в България се завърна през март. Затова спомогна и проинфлационната политика на ЕЦБ, която започна програма по изкупуване на активи в еврозоната, чиито вторични ефекти се усещат и тук. През май покачването на цените достигна най-високото си ниво от две години насам – 0.9%, след което обаче се забави през юни и през юли отново слезе до отрицателно равнище.

Още на capital.bg