Какво предвижда "законът срещу веригите", който след четири години опити и дебати бяха приети от парламента и в петък, 24 юли, бяха обнародван в Държавен вестник? Най-обобщено казано, той въвежда понятието "по-силна позиция при договаряне", забранява злоупотребата с нея и предвижда санкция от минимум 10 хил. лева за подобно нарушение. Освен това слага табу върху определен тип клаузи в договорите между търговците и доставчиците на храни. В закона се въвеждат и две нови институции - национален съвет и помирителна комисия, които да работят за регулиране на отношенията между търговските вериги и доставчиците. И двете са към земеделското министерство и в тях ще влизат и представители на държавата, и на бизнеса.
В Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) се въвежда понятието

"Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне"

вместо обсъжданото преди това "злоупотреба с пазарна сила". Юристи коментираха, че "злоупотреба с пазарна сила" в голяма степен се припокрива с вече съществуващото в ЗЗК "злоупотреба с господстващо положение".

Дали е налична по-силна позиция при договаряне ще се определя във всеки конкретен случай "с оглед характеристиките на структурата на съответния пазар и конкретното правоотношение между засегнатите предприятия", предвижда законът. При това ще се отчитат "степента на зависимост между тях, характерна за дейността им, и разликата в нейния мащаб, вероятността за намиране на алтернативен търговски партньор, включително съществуването на алтернативни източници на снабдяване, канали на разпространение и/или клиенти".
На предприятията с по-силна позиция при договаряне по закон се забраняват "всяко действие или бездействие", "което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на по-слабата страна при договарянето и на потребителите". Недобросъвестни са действия или бездействия, които нямат обективно икономическо основание, поясняват законодателите. Такива са необоснован отказ да се предоставят или закупят стоки или услуги, налагане на необосновано тежки или дискриминационни условия, или неоснователно прекратяване на търговски отношения.

"Злоупотребата с по-силна позиция при договаряне" е в частта на закона за ограничаване на конкуренцията и се разглежда паралелно със забраната за нелоялна конкуренция, но отделно от нея.

При нарушение на забраната за по-силна позиция при договаряне Комисията за защита на конкуренцията може да наложи

Санкция до 10% от годишните продажби на продукта

по отношение на който е недобросъвестното поведение. Въвежда се долен праг на имуществената санкция – 10 хил. лв. Когато няма реализиран оборот, тя може да е от 10 хил. до 50 хил. лева. Освен това засегнатото предприятие може да претендира и обезщетение за претърпени вреди вследствие недобросъвестното поведение на по-силния преговарящ. Тези норми ще станат приложими най-рано три месеца след влизането в сила на поправките в закона - т.е. след 24 октомври, след като КЗК ги отрази в устройствения си правилник и в други нормативни актове.

Промените в ЗЗК въвеждат в Закона за храните забраната на някои видове уговорки между производители и търговци на хранителни стоки (виж карето). Договорите, сключени преди новите разпоредби, ще трябва да се приведат в съответствие с тях до шест месеца от влизането им в сила (до 24 януари).

Един нов орган -

Национален консултативен съвет

ще работи за регулиране на отношенията между производителите и търговците на храни в България, предвиждат промените в закона. Във функциите му ще е да насърчава сключването на споразумения между тези пазарни играчи, да дава становища, мнения и препоръки по проблеми, установени по веригата на предлагане на храни, по проекти за нормативни актове и по тяхното прилагане.

Точното название на новия орган е Национален консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата за предлагане на храни. Той трябва да бъде приет до три месеца от влизането в сила на закона (до 24 октомври). Съветът ще бъде председателстван от земеделския министър. В състава му ще има представители на земеделското и на икономическото министерство, на Агенция за малките и средните предприятия, на професионалните организации на производителите на храни и на браншовите организации на търговците на храни. Дейността на съвета ще бъде регламентирана с правилник, издаден от министъра на земеделието. По закон членовете му няма да получават възнаграждения за работата си. Може да бъдат подпомагани от комисии или от работни групи.

Законът предвижда също към земеделския министър да бъде създадена

Помирителна комисия

която съдейства за извънсъдебно решаване на спорове между производители и търговци на храни, за спазването на добрите и за неприлагането на нелоялните търговски практики. Агроминистърът трябва да издаде правилник за нейното функциониране.

В закона е уточнено, че помирителната комисия ще се състои от председател, определен със заповед на земеделския министър, и членове, предложени от браншовите организации на търговците и производителите, влизащи в националния съвет, и одобрени от земеделския министър.

Помирителното производство ще се образува, ако производител или търговец на храни доброволно го поиска, като внесе писмено възражение. Това ще е ще е безплатно за тях. Производството ще се провежда в тричленен състав, в който ще влизат председателят на помирителната комисия и двама членове, избрани от страните по спора измежду членовете на комисията.

Комисията е длъжна да се събере на заседание в рамките на месец, след като е образувано помирително производство. Споровете се разглеждат на открити заседания и би трябвало да завършват със сключване на писмено споразумение между страните.

В закона се въвеждат изрични условия председателят на комисията да е юрист по образование и да има поне десет години юридически стаж, а членовете – да са с висше икономическо или с висше юридическо образование. Освен това са записани редица уточнения, които да предотвратят конфликт на интереси у членовете на тричленката при помирителното производство.