Как започна кампанията по беритбата на череши и ягоди, и добри ли са тази година условията за това?

- Слава Богу, нямаме тази година валежи и наводнения, които съпътстваха кампанията през миналата. Да се надяваме, че няма и да има. Проблемът тази година е по-голям при черешите, защото досега експортът ни беше ориентиран към Русия. Сега той е затворен и това налага предлагане на нашия и някои други пазари, което най-вероятно ще доведе до падане на цените на черешите.

Изпреварихте въпроса ми дали руското ембарго ще нанесе щети на черешопроизводителите, което явно ще бъде така. Търсят ли засегнатите производители нови пазари, и къде, за да компенсират загубите?

- Търсят се нови пазари. Колеги сключиха договори с Азербайджан и други държави, които може би по някакви си други пътища могат да достигнат до там, но ние не знаем какви са те. Вчера, например, разговаряхме с Беларус, както и от Кишинев (Молдова), да искат череши, но засега руският пазар е официално затворен за нас и нищо не се прави по въпроса. Има вариант това да става чрез други фирми през трети държави, но ако някой го прави, то не е чрез нас и рискът е за негова сметка.

Припомнете какъв е делът на износа към руския пазар?

- По официални данни той е от порядъка - 7-10 процента. Истината обаче е, че винаги е бил много по-голям. Предходните години идваха търговци от Беларус, Украйна, Молдова, които купуват черешите на място от градините, а те оттам нататък за къде ги експортират не знаем. Всички говорят обаче, че отиват реекспорт към Русия. Така официално те не се обявяват като директен експорт, затова неофициалният, и на практика реалният процент, е много по-голям.

Имат ли страните от ЕС изисквания за препаратите, с които се обработват плодовете, има ли забранени такива и налага ли това допълнителна сертификация?

- Нашето законодателство е хармонизирано с европейското и ние не използваме забранени препарати. Нямаме право на това. Даже бих казала, че с това ние сме с още по-ограничителен режим, тъй като много от използваните в ЕС растителнозащитни препарати у нас не се използват, защото нямат регистрация.

Ако се върнем на проблемите с кампанията у нас. Какви са впечатленията Ви от изкупната кампания, от качеството на реколтата и има ли дъмпинг на субсидирани ягоди и череши от Гърция на вътрешния пазар?

- При ранните сортове има известен проблем, защото преди захлаждането имаше много топли дни през пролетта, което доведе до скъсяване на периода на зреене. Това изкара продукцията малко по-рано и по-бързо на пазара, което ни затруднява. Друг много голям проблем е работната ръка, която не достига, за да се приберат рано узрелите череши.

Ранните "хрющялки" от южната ни и по-топла съседка Гърция, определено подбиват пазара. От една страна с това, че са субсидирана продукция и от друга, че идват по-рано от нашите.
Що се отнася до изкупните цени проблемът е също голям. Появиха се италиански фирми, които изкупуват черешите за преработка на 60 ст. за килограм. От тях като дадеш - 30-35 ст./кг за бране, какво ти остава - 25 ст., с които какво да покриеш - обработките ли, торовете, пръскането, рязането, работната ръка, засаждането, отглеждането. Немислимо е.

И тук е моментът да ви кажа, че ние в това отношение сме в много по-тежко положение от колегите с млякото, които "опищяха света" с падането на цените на тяхната суровина. Защото българските млечни продукти не са така силно представени на руския пазар, както плодовете и зеленчуците. Не казвам, че и ние сме запазили на 100 процента пазарите си там, но все пак много по-големи са количествата плодове и зеленчуци, които се експортират на руския пазар, отколкото млечните продукти.

Говорите за остра липса на работна ръка, а какво стана с идеята на социалния министър за организиране на трудова борса за сезонна заетост в селското стопанство с еднодневни договори?

- Утре отново имаме работна група в МЗХ, за да обсъдим по какъв начин точно ще се прилага наредбата. Тя обаче все още не е в сила. Сезонът започна, но на практика поднормативните документи по нея не са гласувани и приети.

С тази наредба ще решим въпроса с изсветляването на този труд и желанието да се привлекат хора, които да работят законно срещу парите, които им се плащат. Но липсата на работна ръка остава и тя е сериозен проблем. Този проблем има своите корени и те са в социалните помощи. След като те се изплащат, хората не са мотивирани да работят.

Какъв е изходът от така начертаната картина и мерките в най-спешен порядък, според Вас?

- За мен на първо място трябва Национална политика за възстановяване на сектора. Но не на думи и с написани приоритети на хартия. Давам пример с такъв един приоритет по мярка 4.1 от ПРСР, която се отвори, но на практика всички други мерки имат повече интензитет за получаване на повече субсидии, повече точки за ранкинг, отколкото нашия сектор. И отново на нашите колеги няма да бъдат одобрени проектите нито за инвестиции, нито за трайни насаждения, нито за хладилни съоръжения и т. н.

Другият огромен проблем, който чака спешно разрешаване, е водата за напояване. Не може с такива безумни цени да отглеждаме плодове и зеленчуци, цялата вода отива, правим наводнения в Турция, в Гърция и навсякъде, а ние, в нашата държава, дори, там където има напоителни системи, искаме безумни цени от производителите. Да не говорим, че в преобладаващата част, където бяха, те са съсипани, унищожени, дадени за вторични суровини.

Сивият сектор - безумно положение, както и липсата на работна ръка. Нерегламенираният внос с този 20-процентен данък добавена стойност е убийствен. Наред с това корупцията и безмитният контрабанден внос, който не се калкулира, вървят. Много са нещата. Затова настояваме наистина за Национална стратегия за възстановяване на сектора. И ако наистина искаме да консумираме български и качествени плодове и зеленчуци, за които толкова много се говори, тази стратегия да стане приоритет на държавата.