Липсват стимули гражданите да изхвърлят разделно отпадъците си и това е един от големите проблеми пред нашата работа, каза Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на организацията за оползотворяване на отпадъци "Екопак" на пресконференция във вторник. Уникално в България е, че такса смет се определя на базата на данъчната оценка на имота. Докато в чужбина се претегля количеството изхвърлени боклуци и таксата се начислява върху него, поясни той.

В "Екопак" са притеснени от информацията, която имат, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е поръчало
проучване за

Въвеждане на задължителна депозитна система

на опаковките за еднократна употреба. Това означава, че при покупка на минерална вода например, се заплаща определена сума отгоре за бутилката, която се възстановява на купувача, след като върне опаковката в магазина. Един от начините да се случи това е чрез специални машини, в които потребителите оставят бутилките си и получават срещу това бележка за определена сума, която им се приспада от покупката на касата в съответния супермаркет. Подобен пилотен проект например имаше преди време в ЦБА.

Вредите от въвеждането на подобна система ще са огромни, каза Буруджиев. Той поясни, че подобна практика има в ограничен брой европейски държави – Норвегия, Германия, Естония, частично в Хърватска. Според него за България обаче това не би било правилно, защото от 10 г. в страната функционира система за разделно събиране на отпадъци.

Успоредно с нея работи и системата на клошарите,

която според него само привидно е хаотична, а фактически е много добре организирана. Министерството иска да направи трета паралелна система, която ще е вредна и за производителите, и за потребителите.

Производителите ще трябва да направят много допълнителни инвестиции, за да станат бутилките им читаеми. Не е ясно как ще работи механизмът в малките селища, в които няма вериги супермаркети. Дори в развити страни като Германия в момента купувачите връщат едва 75% от бутилките. Другите 25% очевидно ще отиват в ръцете на клошарите. Сега един "уличен събирач" изкарва 200-250 лева от тон боклук, от които на една бутилка се пада много малка част, но ситуацията ще се промени, когато цената й вече е 30 ст. и той допълнително ще забогатее. Веригите магазини, събираща пластмасите, ще могат да ги дадат за преработка примерно в Китай, вместо в България и така да подпомогнат местната икономика. Освен това ще пострадат и организации като "Екопак". В момента около 40% от приходите им идват от пластмаса и чрез тях те компенсират по-ниските цени на стъклото и дървото. В рамките на три до шест месеца системата ще рухне, след като е нанесла големи вреди, добави той.

Темата за задължителната депозитна система за опаковките за еднократна употреба ще е в центъра на специална международна конференция, която ще се проведе на 26 юни в София. В нея ще участват лектори от различни държави, които да разкажат за ефекта от въвеждането на депозитната система, каза Бургуджиев.

Освен това той формулира и като основен проблем

Липсата на контрол от срана на МОСВ

В страната работят над 3000 пункта за изкупуване на отпадъци от опаковки, които всъщност стимулират мрежата от клошари. Дефакто това, което правят уличните събирачи е кражба, защото по силата на закона отпадъците са собственост на организациите за оползотворяване на отпадъците. В съседните страни подобен феномен не съществува. По изчисления на "Екопак" те губят 7 млн. евро годишно, заради системата на клошарите. Защото от една страна плащат за отпадъците, а след това плащат и за да си ги вземат от пункта.

Като друг проблем той изтъкна

Вандализма срещу контейнерите

През миналата година например, са запалени 683 контейнера, а организацията е длъжна да ги възстанови веднага. А тази година само до март запалените контейнери са 328.

Отражение върху бизнеса дават и колебанията в цените на материалите – например, поевтиняването на петрола сваля цените на пластмасите.

Проблем е също, че засега няма система за събиране на биомасата и на строителните отпадъци. Сега всички тези боклуци отиват в контейнерите на организациите за събиране на отпадъци от опаковки. В резултат на този етап те извличат 7% рециплируеми материали от контейнерите си, при положение, че би трябвало да са 97%.

Бургуджиев разказа и за разочарованиято си от експеримента с раздаването на индивидуални безплатни контейнери за разделно събиране на отпадъци на домакинствата в кв. Горубляне. При 2000 домакинсва от "Екопак" отделили 1000 контейнера, но интерес проявили само 300 домакинства. От тях едва 80-90 ги изнасяли в двата дни от месеца, определени по график. Останалите ги приспособили за свои нужди. Понеже независимо оттова колите за събиране на боклука пътували до Горубляне по график в крайна сметка целият проект излизал много неоправдано скъп.

Бургуджиев привества идеята на столичната община да се сложат отделни кафяви контейнери само за битови отпадъци.