От 10 милиона преди "идването на демокрацията" овцете в България в момента са останали около 1.3 милиона. Числата, напълно официални в националната статистика и аграрните доклади на ресорното министерство, са показателни какво е явлението, сполетяло сектора с отглеждането на този вид животни - геноцид. Затова и нищо чудно, че агнешкото месо, което купуваме предимно за пролетните празници, колкото и да държим да е българско, често е румънско, новозеландско, аржентинско и какво ли още не.

Не че има нещо лошо в свободния пазар, вноса и износа или пък в новозеландското агнешко. Не че много от клиентите не си го хапват, прясно размразено, след като (по етикет) е било пакетирано и вкарано в камери преди половин година. Просто историята с унищожаването на този сектор е показателна за един елементарен факт: животновъдството и по-конкретно овцевъдството не е от бизнесите, приоритетни за държавата, а ако някой твърди, че е приоритет, то той или не знае за какво става дума, или лъже. Защото ако страната България наистина иска да насърчи отглеждането на овце, плачевните резултати говорят за откровена некадърност на властта да постига целите си.

Като след вълча атака

Нишата на овцевъдството в българския аграрен сектор в момента изглежда малко като кошара, в която е имало атака на глутница гладни вълци.

Очертанията на срива са лесно видими. Причините също не са дълбоко пазена тайна. За десетократния спад в общото "българско стадо" спомагат обезлюдяването на селата, слабият интерес към развиване на животновъдство, малките и труднодостъпни субсидии. Като логичен ефект България отдавна изгуби експортния си потенциал, докато вносът остава устойчив във времето. Показателно е, че ако за 2013 г. от страната са изнесени, по данни на националната статистика, 12 хил. броя живи агнета на възраст до една година на обща стойност 2.5 млн. лв., за същата година са внесени почти 112 хил. агнета за 15.3 млн. лв. (виж графиката) Износът на агнешко, пак според НСИ, традиционно е по-висок от вноса на този вид месо. Според представители на самия бизнес обаче числата са силно заблуждаващи по простата причина, че в голямата си част реално говорим за един малко по-особен вид реекспорт. Тоестдокарани основно от Румъния агнета се държат в депа в страната няколко седмици и после месото от тях заминава за чужбина, основно Гърция и Италия (виж инфографиката) с печати за произход от България.

Другите очертания на унищоженото овцевъдство също са видими. За чуждестранни инвестиции в сектора не се чува. Производителите са предимно дребни и разпокъсани, с малки изключения. А доколкото можем изобщо да говорим за истински едър бизнес, той е концентриран в ръцете на няколко души, най-забележим от които е д-р Исмет Шабанов. Според представители на сектора в цялата му верига от овцевъдството до търговията на дребно, "докторът" е този, който държи над 80% от бизнеса с изкупуването на агнета, вноса, износа и обработката на агнешко. Доколкото основната част от овцевъдството е изнесена в източната и югоизточната част от страната - Източните Родопи и Кърджалийско, не са неочаквани и твърденията на много хора от бранша, че Шабанов е покровителстван от ДПС, а овцевъдите получават директни указания, че той е единственият възможен за тях купувач.

Още на capital.bg

*Оригинално заглавие - Замлъкването на агнетата