Бързото поевтиняване на еврото създаде възможности за европейските производители да се възползват от ниски производствени разходи и по-силни позиции на световните пазари. Но след няколко месеца на нестабилност на валутните курсове много от тези компании едновременно започнаха да пренаписват стратегиите си. Те се надяват, че следващия път, когато обменната стойност на различни валути започне бързо да се променя, ще са намалили рисковете, като присъстват на повече локални пазари, разказва Reuters.

За "естествено хеджиране" се говори, когато структурата на бизнеса му помага да се защити срещу бързи промени в обменните курсове. Това става, когато доставчици, производствени бази и клиенти използват една и съща валута. Този бизнес модел е типичен за пазарите на нетрайни стоки и напитки, където производството трябва да е близо до потребителите. Но той не е характерен за създателите на по-трайни стоки като автомобили, електроника или облекла. Там съвсем доскоро се даваше приоритет на мащабното икономисване на разходи и търсене на места с ниски разходи за труд.

Asos, британският онлайн търговец на модни стоки, обяви през април, че поскъпналият паунд е принудил компанията да започне да предлага облеклата си за еврозоната в евро, а за САЩ – в долари. "Крайната ни цел е да постигнем максимално възможното за бизнеса ни "естествено хеджиране". Нашата панацея е да използваме разплащания в съответната за всеки по-голям пазар валута, да създаваме продукти в тази валута и да ги предлагаме с цени в тази валута", казва Ник Бейтън, директорът по продажбите на Asos.

Изграждането на локални снабдителни мрежи - особено във възникващи пазари като Африка - може да стимулира и местното икономическо развитие и покупателна способност на същите хора, които създават продуктите.

Големи производители на напитки и храни като Nestle, SABMiller и Unilever изграждат мрежи от местни снабдители, което, от една страна, осигурява доставките, а, от друга - прави стоките им по-достъпни на местните пазари.

Мауриция Патарнело, която ръководи бизнеса на Nestle Russia, сочи именно локализирането на снабдяването и производството като една от причините да пострадат относително малко от миналогодишното руско ембарго за западни хранителни стоки. "Разбира се, има неща, които никога няма да можем да произвеждаме тук – например кафе или какао, но за останалите полагаме системни усилия да изградим нови доставчици", сподели той миналия месец пред журналисти.

Локализирането на снабдителните мрежи може да е предизвикано от притеснения да не се прекъснат доставките за производството, но то помага на компаниите да заобиколят и рисковете от бързи промени във валутните курсове и в крайна сметка финансовите им отдели са щастливи, че печелят от гледна точка на управление на риска, допълва Филип Лийройд, ръководител на риск мениджмънта в SABMiller.

Още на capital.bg