Само допреди година-две българските преработватели гледаха без тревога на идеята за премахване на квотите в очакване на по-голямо предлагане на мляко, по-голяма конкуренция и по-евтина суровина, припомня "Капитал Daily". Мнозина предричаха проблеми единствено за малките животновъдни ферми. И сега също има фирми, които приемат промяната спокойно. Радослав Пашанков, търговски директор на преработвателя "Тирбул", например мисли, че падането на квотите няма да повлияе върху цените на суровото мляко, тъй като те така или иначе са ниски в момента. " Ако има промени в конюнктурата, те ще са свързани с пазарни принципи – например увеличена консумация през летния сезон. Не очаквам драми. Всички трябва да работят на пазарен принцип, ако не са рентабилни, ще фалират", коментира Пашанков.

Неговият глас обаче е от малцинството, а страховете се засилват заради забраната за внос на някои видове храни в Русия. Ембаргото съвпадна с период на увеличено предлагане на мляко както в ЕС, така и в световен мащаб. То оказа допълнителен натиск за понижение на цените на млечните продукти в евросъюза през последните няколко месеца след рекордно високите нива, достигнати в началото на 2014 г.

Забраната доведе до пренасочване на европейски млечни продукти от затворения руски пазар към други държави, сред които и България. Така към ниските цени на суровината се прибавиха допълнителни количества готови продукти, част от които се продават и "на дъмпинг" според производители. Което доведе до нов натиск върху цените на суровото мляко.

"В резултат на ембаргото още преди падането на квотите настъпи свръхпредлагане на мляко и млечни продукти", казва Богдан Борисов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите и собственик на мандра "Карабунар" "Натискът върху пазара идва и от нерегламентирания внос на едам, гауда и други жълти сирена в страната, който по наши изчисления е над 30% от общия внос на млечни продукти. Става дума за над 1000 тона на месец, които се продават на дъмпингови цени. Пак по наши изчисления 90% от хорека канала (хотели, ресторанти, кафенета) се зареждат с млечни продукти от нерегламентиран внос. В същото време консумацията не се увеличава. А нали освен да произведеш, трябва и да продадеш", обяснява той.
 
"Петнадесет процента от европейския пазар на млечни продукти е затворен заради ембаргото с Русия. Липсата на реализация води до по-голямо предлагане и до падане на цените. Сивият внос също допринася за това. Никой не е добре, когато се сриват цени. Ако вносът на сурово мляко е по-изгоден, аз като преработвател ще трябва да намаля цената, която плащам на българските фермери, от които изкупувам суровина. Ако не го направя, ще фалирам. Всички по веригата се борят за оцеляване", обобщава ситуацията Симеон Присадашки, заместник-председател на Асоциацията на млекопреработвателите и собственик на фирма "Жоси".

Още на capital.bg

*Оригинално заглавие - Млечният път на либерализацията