- Какви са проблемите пред хранителния бранш?
- Основните проблеми са два. Първият касае крайно недостатъчния обем на произведени в България суровини, с които да се покрият нуждите на преработвателната промишленост в страната. Най-големите трудности са в подсигуряването на суровина за месната промишленост. Това е явен и недвусмислен индекс, че досегашните мерки и субсидии в животновъдството не са достатъчни да стимулират развитието му. Статистиката говори за това. Българското свинско подсигурява едва 40% от потребността на местните производители, а при говеждото цифрите са трагични - едва 8 - 10%. При овцевъдството нещата са още по-трагични.
При 14 млн. овце в страната през 80-те години в момента имаме само 800 000. А например в Гърция за същия период овцевъдството се е развило в пъти - от 2 млн. на 13 млн. животни. Време е у нас да се предприемат спешни конкретни мерки. Бихме искали да разчитаме изцяло на българско месо, с което да произвеждаме продуктите си. Парите на преработвателите, дадени за суровини, да остават в България. Това значи повече работни места, по-развито българско земеделие и повече ресурс за фермерите. А ако се сбъдне, значи две неща - качествен продукт и ниска себестойност, което носи и другия ключ към една развита икономика - експортът.
Вторият проблем е свързан с некоректния внос на нискокачествени и евтини храни. Те са далеч под нормативите, които трябва да се покриват от българските производители. Вярвам, че държавата ще предприеме необходимите мерки, за да защити българските храни от вносните.
Още
