През февруари Министерство на здравеопазването лансира идеята за данък върху нездравословните храни. Според информацията, заместник-министър д-р Адам Персенски е предложил да се извърши промяна в законодателството, съгласно която за храни, които съдържат сол над 5% - нездравословни храни, да се заплаща акциз. Идеята беше обсъждана широко в публичното пространство, подкрепяна и отхвърляна от привърженици и критици. Според повечето коментатори подобна законодателна инициатива – да се наложи данък върху нездравословните храни – наистина съществува в редица европейски държави. Подходите, приети от отделните държави, обаче са различни. Докато във Франция на прицел са храните, съдържащи палмова мазнина, заради вредния ефект от нейното производство върху околната среда, във Великобритания и Унгария на въвеждането на данък върху мазнините се гледа като на възможна стъпка за решение на проблема със затлъстяването.
Какво обаче може да бъде научено от

Датския опит

На 1 октомври 2011 г. Дания въведе така наречения "данък върху мазнините" като част от правителствена програма за борба с нездравословния начин на живот. Данъкът "добави" по 16 датски крони (приблизително 2.14 eвро или 4.19 лева) на всеки килограм храна, съдържаща повече от 2.3% наситени мазнини. На практика това означава, че с този данък бяха обложени млякото, месото (вкл. птичето месо и черен дроб), маслото, различни растителни мазнини, както и продуктите, произведени с/от вече изброените храни, а именно – сирене и редица млечни продукти, маргарини, колбаси, полуфабрикати, както и чипсове, снаксове и различни деликатесни продукти (терини, пастети и меки сирена). В мотивите по приемането на законопроекта датското финансово министерство твърди, че данъкът ще има позитивен ефект и ще мотивира датските потребители да избират по-здравословните храни.

Почти година по-късно, през ноември 2012, след ожесточени критики, датският данък върху мазнините беше отменен. При отмяната правителството се позова и на "твърде многото негативни странични ефекти върху местния бизнес". Защо?

Към момента на въвеждането на данъка върху мазнините в Дания вече са били въведени допълнителни данъци върху захарните изделия и безалкохолните напитки. Съществуващите и новите налози

Увеличават с до 30% разходите

за храна на домакинствата. Ето защо, почти 48% от датчаните упражняват редовен "шопинг туризъм", пазарувайки в съседните им Германия и Швеция. Това оказва негативен ефект върху икономиката на страната и поставя много работни места в риск от съкращения поради намаляване на продукцията. Другият проблем, посочен от бизнеса, е увеличената административна тежест – производителите на храни са задължени да изчисляват съдържанието на мазнини в продукцията си с цел правилното определяне на данъка. Третият проблем, който критиците на датския данък върху мазнините изтъкват, е, че той "удря" по финансовата стабилност на социално най-слабите групи в обществото, които включително и поради по-лошата си информираност по-често избират да се хранят с нездравословни храни.

Така възникнал като иначе добро намерение, датският данък върху мазнините достига до абсурди в своето приложение като например изискването данъкът, дължим за месо, да се определя на "труп", а не на разфасовка, което оскъпява еднакво и бургерите, и бекона, и стековете от чисто филе и контра-филе и почти "убива" бизнеса на независимите месарски магазини.

Държавна помощ?

Почти по същото време, когато в България се заговори за данък върху солта, Европейската комисия започна (на 05.02.2015) разследване по отменения през 2012 датски данък върху мазнините поради съмнение, че същият може да се окаже недопустима държавна помощ. Откривайки преписката, Комисията заяви, че иска да установи дали производителите на хранителни стоки, които са били освободени от задължението да калкулират допълнителен данък върху мазнините в цената на продукцията си, са получили предимство, което е нарушило свободната конкуренция и ги е поставило в по-благоприятно положение. Основание за разследването е информация на Комисията, че определени месни и млечни продукти са били изключени от приложното поле на закона, въвел данъка върху мазнините.

В изявлението на Комисията се казва, че тя подкрепя стремежите на страните да развият навици за здравословно хранене, дори ако това включва въвеждането на данъчни задължения. Тези мерки обаче трябва да са в съответствие с Общностното законодателство.

Резултатите от разследването на Комисията ще станат известни след около 18 месеца.