Когато през август миналата година Русия наложи ембарго за внос на някои групи хранителни стоки от ЕС, българските производители реагираха на мярката с голяма доза страх. Макар и износът на мляко и млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци за Русия в последните години да не е в големи обеми, за някои фирми, които традиционно работят с този пазар, забраната действително се оказа силен удар.

Днес, шест месеца след наложеното ембарго, макар и да не са драстични или масови, вече са налице и косвените ефекти от влошените търговски отношения. Предсказанието за свръхпредлагане на евтини продукти от ЕС, пренасочени към България заради руските санкции, не се потвърждава поне от официалната статистика за вноса (виж графиката). Такива стоки със сигурност влизат, но по-често или през единични сделки като част от нерегламентирания внос.

Все пак в сектора е добре известно, че цените на отделни стоки на вътрешния пазар в ЕС падат вследствие от търговията с неизнесени обеми за Русия. И макар това да е в някаква степен добра новина за потребителите, все по-често тази практика се сочи от производителите като откровена форма на дъмпинг. Големите търговци, разбира се, са на друго мнение. Те твърдят, че планирането при тях се случва прецизно за дълги периоди напред, а шокът от руското ембарго върху цените се е усетил само първите седмици или месеци от налагането му, когато произведените количества с оглед краткия им срок на годност е трябвало да бъдат продадени бързо. След това по техните думи големите европейски производители просто са намалили обемите си.

С една дума - ефект от руската бариера срещу Европа върху България явно има. Но той е различен за отделните подсектори на хранителната индустрия и поне засега не се проявява като катаклизъм, който да промени лицето на целия бизнес, а като непрекъснат натиск върху нея.

Към capital.bg

*Оригинално заглавие - Руската диета на българския бизнес