Облечен в неизменната бяла престилка, Пламен Петров посреща клиентите в магазинчето си на столичния булевард "Оборище" и почти като алхимик отбира с черпака кисело мляко от големия съд. Сипва го в буркани, донесени от самите купувачи. В хладилника обаче има и готови кофички, а в малки чашки с лъжичка са подготвени продукти за дегустиране. Всъщност тук може да се опита всичко, а Пламен ще ви говори с часове (понякога и след 21 ч., когато приключва работното време) за млякото, продуктите от него и фермите, които му ги доставят. Хората от квартала, които пазаруват тук,не само дават обратна връзка по всевъзможни въпроси, но и бавно се превръщат в общност. Не се изненадвайте, ако ги видите да бъбрят пред магазина след ежедневното пазаруване.

Внимание, отношение и качество на храната. Гладът към тези три неща доведе естествено бизнеса с храни, които се брандират като "домашни", "екологично чисти" или "като от едно време", до истински бум. И ако доскоро на мода беше всичко "био", то днес то до голяма степен отстъпва място на продуктите, които просто са качествени и български - от картофите, през сиренето и меда до месото и виното.

Промени се и профилът на купувачите. Групата потребители, които четяха етикетите и се интересуваха с какво всъщност се хранят, макар и любима за търговците заради платежоспособността й, беше малка и хаотична. Сега културата на хранене, по всичко личи, се повишава значително, като потребителското ядро се разширява и към хората със средни или по-ниски доходи. Накратко - навиците на този тип потребители се оформят все по-ясно, а търсенето на съответните продукти е на път да излезе от детския си период.

Още