Дните около Никулден са едни от малкото в годината, когато масово изплува мисълта, че на територията на страната все пак има риби и те могат да бъдат дори бизнес. По думите на рибари през останалото време на годината "браншът не представлява интерес за държавата" и "никой не ги брои за живи".
А накратко секторът е далеч от подреден и държавата води хаотична политика. Немалка част от бизнеса с риба плува в сива вода. Бракониерства се - за осем месеца контролният орган е хванал мрежи с дължина повече от разстоянието между София и Пловдив. Въпросната агенция е имала 13 директори за последните седем години. Преди дни държавата призна, че няма идея кой стопанисва 268 язовира. Оперативна програма "Рибарство" с минибюджет от около 100 млн. евро започна с най-голям фалстарт и роди и доста "паметници на рибната глупост", закъснява и бъдещата. Местният пазар е свит, най-малкото защото България е на едно от последните места по консумация на риба в Европейския съюз с 5.4 кг средно на човек годишно.
Но пък картината леко се променя. В страната има 47 работещи преработвателни предприятия, появяват се и нови, продукцията е основно за износ и миналата година е била за над 60 млн. лв., а компаниите се опитват да пробият на далечни и трудни пазари, като Китай например. На фона на провалите на европейската програма все пак се появиха и иновативни проекти за отглеждане на нетипични и нови за пазара аквакултури. Или браншът не се носи просто по течението, а бавно расте.
Още
