Ако изобщо има идеален момент за договаряне на максимално изгодни условия в договорите с моловете, той е сега. За сравнително кратко време - осем години, в София големите търговски центрове от два станаха осем. И ако в началото на инвазията им (която услужливо за тях съвпадна с розовия период преди кризата) този бизнес беше "на продавачите", сега е точно обратното - на купувачите. Наемите падат, условията се предоговарят, обвързващите клаузи в договорите по-скоро носят бонуси за наемателите, отколкото да ги товарят с трудно изпълними ангажименти, а към по-утвърдените марки доскоро арогантните стопани на молове са принудени да приемат ролята на ухажори с всички последствия от това.

За точен ценоразпис на наемите в моловете не може да се говори. Нито пък за такъв в който и да било мол поотделно - всичко е въпрос на преговори, позиции на двете страни и местоположение и тип на обекта. Затова и няма как да се сметне с точност с колко са намалени наемните нива, откакто конкуренцията върлува в техния сектор. Спад обаче при всички положения има и той варира по думите на самите участници на този пазар от 10 до 40% спрямо четири години назад.

Разбира се, преди да се стигне дотук, се мина през болезнения и за двете страни етап, в който моловете се опитваха да удържат нивата на наемите и да принудят обектите да ги плащат, прилагайки съответните клаузи в договорите си с тях. Движенията в тази посока, разбира се, се оказаха безрезултатни, цените паднаха, миксът от наематели се смени, а в много от случаите новопоявилите се търговци завариха по-изгодни условия.

Още

*Оригинално заглавие - Свешеният храм на търговците