Моловете в София станаха много като за иначе малкия и беден пазар и логично цената им падна. Конкуренцията свърши работа и ситуацията е променена: наемните нива са понижени, магазините (особено най-големите) вече са в позицията да поставят изисквания, комуникацията рентиер - търговец отдавна не е еднопосочна, а договорите за по пет - десет години със свирепите клаузи, макар и още да важат, на практика са бостанско чучело, с което рядко някой се съобразява.

Последната вълна откривания на големи молове беше неизбежна - при отдавна стартирали проекти за отказване няма как да се мисли. Ефектите са видими и ще стават още по-отчетливи: след голямата треска за завладяване на пазара и преди да са достигнали зрялата си възраст с мечтаната улегналост на потреблението, моловете навлизат в етапа на битката помежду си - за клиенти и наематели. При ограничен пазар и маргинален ръст на доходите (даже по официални данни) тази битка неизбежно води до канибализъм.

С една дума - за да успее един мол, той вече няма как да не изземе от парите, харчени довчера в другите. А те не се увеличават.
Показателят "средна покупка" на посетител в моловете, е сред онези, заключени в чекмеджетата на мениджърите им. Макар и всеки търговски център да има електронна система, която брои колко души влизат всеки ден, а наемателите да са длъжни да докладват оборотите си, резултатът от аритметиката между двете е тайна. Според информация от участници на пазара, която все пак някои от тях споделиха с "Капитал", средно един посетител на мол харчи в него пет евро. При осем мола със средно по 20 хил. клиенти на ден това прави 1.6 млн. лв. среднодневно, или над половин милиард лева годишен оборот в моловете. Това - с всички уговорки, че сметката е груба и спекулативна, най-малкото защото официални данни не дава почти никой.

Още

*Оригинално заглавие - Гладът на моловете