В голяма част от договорите за наем, особено в тези за търговски помещения в търговски центрове тип shopping malls, наемодателите настояват за подоходен наем. Това е наем, който не е фиксирана сума, а процент от продажбите на търговеца - наемател. Това звучи пазарно, т.е. колкото повече продава наемателят, толкова по-висок наем ще плаща. Но! Тук следва допълнението "... но не по-малко от .... лв на квадратен метър", т.е. долна граница, която наемателят е длъжен да плаща в случаите, когато процентът от оборота е по-малък от твърдо фиксираната сума. Така наемодателят-инвеститор, застрахова своята инвестиция, но кой ще застрахова немалката инвестиция на търговеца в довършителни строителни дейности, интериор, оборудване, стока, персонал, маркетинг? Защото, ако се стигне до прекратяване на договора, наемодателят ще запази собствеността си и ще отдаде площта на друг наемател, а търговецът ще загуби безвъзвратно свота инвестиция, т.е получава се като в приказките "Болен здрав носи!". Подоходната клауза превръща донякъде двете страни в договора за наем в съдружници. Само че единият съдружник – молът, участва в съдружието само в добрите моменти и силните за търговеца дни. Когато оборотите са зле, молът взема твърда фиксирана сума, а загубата е за сметка на наемателя. Това е несправедливо и некоректно. Законът предвижда достатъчно свобода на договаряне между страните, но защо само едната страна да е защитена? Единственият пазарен критерий е: "Едното от двете!" Или само подоходна клауза или твърд наем. Всичко останало е нещо друго, но не и партньорство, без което е невъзможно да има успешни проекти, включително търговски центрове.