Идеята за тази статия се породи от задочния спор, който се разви on-line, след като "Дневник" публикува на 11 юни 2013 г. в рубриката "Европа" статия, озаглавена "Европарламентът прие нови правила за детските и диетичните храни". Спорът се завъртя около темата има ли "новина" в тази новина, или по-специално - нови ли са новите правила за детските и диетичните храни, приети от европарламента.

Като родител и същевременно адвокат, практикуващ "хранително право", би ми било трудно да вляза в ролята на съдия-арбитър по този спор. Ето защо ще се опитам да разгледам съдържанието на Регламент (ЕО) №609/2013 на Европейския парламент и на съвета от 12 юни 2013 ("Новият регламент") с идеята да обобщя какво според мен му е новото на новия регламент.

Регламент (ЕО) №609/2013 на Европейския парламент и на съвета от 12 юни 2013 г. беше публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз на 29.06.2013 г. Той има за цел
да определи изискванията към състава и към обема информация, която трябва да се предоставя на потребителя, когато последният избира:
·         храни за кърмачета (деца на възраст, по-малка от 12 месеца)
·         преходни храни (или храни за малки деца, като под малки деца се разбира деца на възраст между една и три години)
·         преработени храни на зърнена основа (предназначени за здрави кърмачета в период на захранване и за здрави малки деца като добавка към хранителния им режим)
·         детски храни (предназначени за здрави кърмачета в период на захранване и за здрави малки деца като добавка към хранителния им режим, които са различни от преработените храни на зърнена основа и напитките на основа на мляко или подобни продукти, предназначени за малки деца)
·         храни за специални медицински цели (например създадени и предназначени за хранителните потребности на пациенти, вкл. деца, с намалена или липсваща способност да приемат и усвояват обичайни храни или конкретни хранителни вещества, съдържащи се в обичайните храни)
·         храни, предназначени изцяло да заместят хранене с цел контрол върху теглото (при нискокалорични хранителни режими за намаляване на телесното тегло, които храни, когато се използват съгласно инструкциите на производителя, заменят напълно дневния хранителен режим).

В допълнение новият регламент въвежда Общностен списък от субстанции, които могат да бъдат влагани в една или повече от изброените по-горе категории храни, и определя правилата за актуализация на този списък.
На пръв поглед няма много новини в новия регламент. Той сякаш идва на мястото на директивите и регламентите, които отменя (директиви 92/52/ЕИО; 96/8/ЕО; 1999/21/ЕО; 2006/125/ЕО; 2006/141/ЕО; 2009/39/ЕО и регламенти 41/2009 и 953/2009). Цитираните отменени директиви са имплементирани в националното ни законодателство със съответните наредби, сред които и цитираните от Бу в полемиката под статията на "Дневник" Наредба за изисквания към храни със специално предназначение от 01.04.2004 г. и Наредбата за изисквания към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни от 01.01.2008 г. Какво е новото на регламента?

Концепцията
Европейският съюз упорито следва идеята да регулира производството и търговията на всички видове бързооборотни стоки с регламенти, защото регламентите са  директно приложими нормативни актове в законодателствата на всяка от държавите членки. По този начин се унифицира цялото общностно законодателство и се минимализира възможността за създаване на особени изисквания през местните законодателства на държавите членки. Унифицираното законодателство работи в полза на свободното движение на стоки в рамките на единен европейски пазар.

Досега изброените по-горе категории храни бяха законодателно регулирани посредством директиви, които по своята същност представляват актове, които формулират определена цел, без да е задължително да налагат изрични мерки за постигането ѝ. С други думи, държавите членки имаха възможност за законодателна автономия при определянето на мерките или начина за постигането на поставените с директивите цели. С приемането на новия регламент той става част от националното ни законодателство и считано от датата на неговото прилагане (т.е. като цяло, считано от 20.07.2016 г.), българските наредби ще се прилагат само и единствено ако уреждат законодателни правоотношения, които са извън приложното поле на новия регламент.

Определя как се съотнасят европейските регламенти
Новият регламент изрично определя каква е "йерархията" при законовите актове на общността, които касаят храните. Видно от мотивите към регламента – общият акт, който полага основите и определя принципите на правото на храните, включително и принципите за анализ на риска и за организация на контрола, е Регламент 178/2002. Регламент 1169/2011 пък е общият акт, които определя изискванията за етикетирането на храните и за обема информация, която се предоставя на потребителя. Спрямо последния новият регламент е специален и следва да бъде спазван при етикетирането на изброените по-горе категории специални храни. Новият регламент е специален и по отношение на Регламент 1924/2006, уреждащ режима на  хранителните и здравословните претенции на храните. Това следва от мотивите към самия Регламент №609/2013 (т.28).

Определя насоки
От новия регламент става ясно, че ЕС в близко бъдеще ще уреди вероятно с общ директно приложим акт статута на храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, особено при спортисти. В допълнение ще определи дали съществува нужда от допълнителни изисквания относно регламентацията на напитките на основа на мляко или подобни продукти, предназначени за малки деца, т.е. това са ясни индикации, че следващите законодателни изменения се очакват именно в тези области.
В заключение би могло да се обобщи, че новият регламент звучи познато, но това е само на пръв поглед. Общностната законова база за специалните храни е положена. Ред е на официалния контрол да предостави консултации, ако са необходими, и да следи за приложението на закона. 

* de jure – в превод от латински означава "по закон"