Спадът на индустриалното производство през май е заради понижено външно търсене на българска продукция. Тези опасения бяха потвърдени от националната статистика, която отчете свиване на износа с 9.2% на годишна база през същия месец. По-сериозно спада експортът за страните от Европейския съюз – с 12.1%, докато за останалия свят общата сума на изнесените стоки намалява с 5%.

Данните на НСИ обаче изпратиха още един сериозен сигнал. Вносът също пада през май с 12.5% спрямо същия месец на миналата година. Така на практика под въпрос са поставени и двата канала, на които се разчита да движат възстановяването на българската икономика – износът и вътрешното търсене.

Значението на износа

Износът е основен двигател на българската икономика от началото на кризата и основен източник на средства, с които частният сектор да погасява задълженията, натрупани преди 2009 г. Точно експортът на индустриалните компании замества строителството и кредитния бум, които движеха растежа преди кризата.

За България това означава, че ще е все повече зависима от състоянието, в което се намира икономиката на еврозоната и ЕС. За там са насочени 58% от износа, а в по-малка степен и от глобалните пазари, където компаниите търсят реализация, при забавянето на европейската икономика.

Това обаче е първи месец от началото на годината, в който износът се понижава и поради това не е ясно дали става дума за нова тенденция, или резултатът се дължи на фактори с еднократно влияние. Преди това износът растеше без прекъсване, и то с темпове, по-бързи от тези на вноса. С натрупване от началото на годината износът расте с 9.6% на годишна база, като само към ЕС с 7.5%, а за трети страни повишението е с 12.8%.

Несигурният внос

За разлика от износа, който зависи от оптимизма и търсенето на чуждестранните компании и купувачи, вносът в България е пряка функция на това дали домакинствата и фирмите се чувстват сигурни да потребяват и да инвестират. Точно липсата на сигурност бе причина българите да спестяват средствата си и потреблението да пада две години, след като България излезе от рецесията. Въпреки че в момента и по двата показателя НСИ отчита увеличение, те са значително под равнищата си преди кризата. Инвестициите изостават с 40.3%, а потреблението с 4.8%. Затова и понижението на вноса може да е сигнал за ново връщане на песимизма сред частния сектор. Според експертите обаче един месец не е достатъчен да се правят генерални заключения за обрат в икономическото състояние.

Краен резултат

През първите три месеца на годината външната търговия на България е с дефицит от 1.93 млрд. лв. Това е с 46% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Само за май дефицитът е 611 млн. лв., което представлява свиване от 27%. Според икономисти понижението при износа може да се отдаде и на разочароващите данни за индустриалното производство и износа на Германия, основен пазар за българска продукция в еврозоната.

Ако това е единствената причина за негативните данни, е много вероятно в следващите месеци износът отново да се увеличи, а икономическият растеж дори да се ускори, защото доминиращите прогнози са европейската икономика да излезе от повторната си рецесия. Ако обаче има нова вълна на несигурност сред българските домакинства и корпоративния сектор, тя ще потиска вътрешното търсене и ще е фактор, който влияе негативно на растежа и не е отчетен в макроикономическата прогноза на правителството за 2013 г. 

*Оригинално заглавие: Синхронно потапяне