След близо час разговор с Халед Харфан, собственик и управител на Aladin Foods, знам че любимата му дума е късмет. Интересното е, че я ползва не само когато описва напредъка на фирмата, но и когато разказва за проблемите. Харфан е от онези млади мениджъри, които се пазят от заучената лексика на дебелите книги за успешен бизнес, с еднаква страст отговаря на въпроси за произхода на пилешкото в дюнерите и за тегленето на кредити във време на криза. 

Проблемът с картофите и други истории

Халед Харфан е роден през 1988 г., завършил е Американския университет в Шаржа до Дубай, със специалност "Маркетинг и финанси". От 2010 г. е управител на семейната фирма Aladin Foods. Твърдо вярва, че за месец практика можеш да натрупаш повече опит, отколкото за 4 години в някой университет.

Първата му работа не е зад бюро, а в обекта на Aladin Foods на Сточна гара в София. След като научава какво изисква главният майстор от работниците, Харфан се посвещава на изкуството за правене на пици. Така три години по-късно припозналият България като своя втора родина мениджър вече знае кога даден казус наистина е проблем и кога поредното дежурно оправдание. "След като и аз работих в обектите, вече знам какво може и какво не", казва Харфан и допълва - "Няма срамна работа".

Когато отваряме темата за пилешкото месо, Халед Харфан се оживява. Знае, че очакванията към неговата компания са свързани с това да подкрепя българските производители - всеки ден във фабриката на Aladin Foods се обработват и обезкостяват по 10 тона птиче месо, което ги прави желан и атрактивен партньор.

Тук Халед залага на откровеността. "Ние винаги предпочитаме да купуваме от български ферми, но понякога се случва да има забавяне с доставките или недостиг на количества. За нас е важно да насърчаваме местното производство. Този избор е по-удачен и го предпочитаме пред вноса, защото получаваме стоката бързо и по-прясна. Когато все пак се появи недостиг, разчитаме и на месо от Полша, Гърция или Румъния."

Във фабриката в Пловдив в момента работят 90 работници. Преди три години, когато фамилията Харфан купува фирмата, служителите са били 30 души. Тогава за ден са обезкостявали 1.5 тона пилешко, а днес 10 тона. При другата важна съставка – картофите, стремежът на Aladin Foods отново е да купуват българска продукция.

В случаите на недостиг - през зимния сезон, когато на пазара липсват български картофи например, компанията разчита на внос. Когато се появи такъв проблем, фирмата се снабдява с продукцията най-често от Турция.

Във фабриката в Пловдив картофите се белят, режат и пакетират, а идеята е да се приближат максимално до вкуса на домашните. На ден се обработват над 5 тона. Част се продава и на външни клиенти. Същото се случва и с пилешкото.

Другите две запазени марки са хлебчетата и сосът. Харфан разказва, че в момента има проблем с фурната, която трудно смогва с поръчките. Линията е на 5-6 години, а се налага да работи по 16 часа на ден. Това е само един от примерите за предизвикателствата, до които неизбежно води бързото развитие.

Тук Харфан прави неволен лапсус и вместо ръст казва риск. "Ние имаме много голям ръст, не случайно казах риск, защото той ми е в акъла непрекъснато. С толкова голям ръст е много трудно и проблемите, които възникват в ежедневната работа, са свързани главно с него", обяснява мениджърът. После дава пример в телеграфен стил как изглежда една от обичайните инфарктни ситуации – "имаме заявки за много хляб, нямаме работници, нямаме машини". Веднага след това добавя: "Всъщност ние сме късметлии, че това са ни проблемите. Вярваме, че се случва това, което ни е писано, и ако сме успели, значи така е било предопределено."