Облигационери на "Ален мак" взимат 75% от парите си



Автор: Капитал Daily 01 юли 2013



Облигационери на някогашния козметичен гигант "Ален мак" имат малък повод за радост. Повече от три години след като компанията спря да обслужва дълговете си и впоследствие беше обявена в несъстоятелност, кредиторите по една от двете емисии ще получат около три четвърти от вземанията си. Това става възможно, след като най-апетитният, но и най-оспорваният актив на дружеството - търговските му марки, бяха продадени за малко над 1 млн. лв. С тази сума в значителна степен ще бъдат удовлетворени инвеститорите във втората емисия дългови книжа на фалиралото предприятие - основно пенсионни фондове и застрахователни компании, показва първата частична сметка за разпределение на постъпилите суми от продажбата на активи на "Ален мак". Те смениха собственика си в началото на годината след организирана процедура от синдика на предприятието.

Кой ще получи най-много

Общо 15 са кредиторите по облигационния заем. Вземанията им за близо 1.4 млн. лв. са обезпечени с първи поред особен залог върху интелектуалната и индустриалната собственост на бившето козметично дружество. Най-голяма е инвестицията на пенсионно-осигурителна компания "Доверие" и нейни фондове, които държат близо 65% от общата сума и съответно ще получат пропорционална част от приходите от продажбата на активите. С по-малки вземания сред облигационерите са също фондове на Ти Би Ай, "Съгласие", "Алианц България" и "ЦКБ - Сила", застрахователите "Булстрад" и "Български имоти", както и Обединена българска банка.

Облигационерите ще си поделят общо 1.05 млн. лв., или около 75% от вземанията. Това е сумата, която единственият кандидат за търговските марки на предприятието - рудоземската козметична компания "Рубелла", предложи и плати за популярните брандове като шампоаните "Па-па", крема за бръснене "Каро", пастата за зъби "Поморин" и др. Въпреки съмненията, че никой няма да пожелае марките заради продължаващите с години спорове за това кой държи правата върху тях, купувач все пак се намери. Нещо повече, собственикът на "Рубелла" Красимир Митев тогава коментира за "Капитал Daily", че смята да ги развива и да ги върне на пазарите, където са познати.

Трудните активи

Минимална част от вземанията си ще получи НЛБ Банка София (сега Ти Би Ай банк), на която фалиралото предприятие дължи по кредит над 1.6 млн. лв., става ясно още от сметката за разпределение на постъпилите суми. Финансовата институция държи ипотека върху земеделски земи на "Ален мак", които също бяха продадени от синдика. Приходите от тях обаче са доста по-малки. От нивите в село Хвойна банката ще получи 22 хил. лв., а още 10 хил. лв. ще вземе от продажбата на земите в село Розово. Това бяха единствените активи освен търговските марки, за които имаше кандидати и дори наддаването беше активно. Затова и постигната цена е няколко пъти над поисканите първоначално 10.6 хил. лв. общо.

Не се намериха купувачи обаче за по-скъпите имоти на бившето козметично предприятие. На търга през януари синдикът Стефан Георгиев предложи няколко групи активи, включително цехът за туби в село Хвойна, който беше оценен за малко над 300 хил. лв. заедно със земята и постройките, както и парцел от 81 дка в регулация в село Розово, който се предлагаше за 589 хил. лв.

Нито една оферта не беше подадена и за машините и съоръженията на завода, оценени на 851 хил. лв. Това беше очаквано, тъй като според фирми от бранша оборудването е доста старо, а и българските производители имат нужда от обновяване, а не от разширяване на мощностите. Тези активи отново ще бъдат предложени за продажба при по-ниска цена.

Активните кредитори

Облигационерите на "Ален мак" всъщност се оказаха най-активните кредитори в търсенето на вземанията си от предприятието. Именно по искане на "Доверие" дружеството беше обявено във фалит и беше назначен синдик, който да осребри активите му. Всичко започна в средата на 2006 г., когато "Ален мак" издаде първата си облигационна емисия на стойност 6.5 млн. евро. Заемът се обслужваше редовно до март 2009 г., с което остатъчният му размер беше намален до около 4.8 млн. евро. По това време обаче компанията изпадна във финансови проблеми, които й попречиха да продължи да плаща лихви и главница. Въпреки това тя успя да получи ликвиден прозорец с нова емисия книжа за 592 хил. евро (точно по тази емисия сега има плащания). Това обаче не се оказа достатъчно и след като кредиторите й отказаха ново разсрочване на задълженията, в началото на 2010 г. тя окончателно спря обслужването на заема и той стана предсрочно изискуем.

Това принуди основният й облигационер - "Доверие", да поиска фалит. Молбата беше отхвърлена от Пловдивския окръжен съд, но апелативният отмени решението на първата инстанция и в началото на 2011 г. дружеството беше обявено в несъстоятелност. За начална дата на фалита беше определен 30 декември 2009 г. След като миналата година синдикът неуспешно опита да продаде всички активи като съвкупност, имуществото беше разпределено на групи, което направи възможно поне част от него да намери купувачи.

Безкрайни спорове

Междувременно битката за марките на "Ален мак" продължава с тази разлика, че сега грижата за тях е на новия им собственик "Рубелла". Точно преди предприятието да бъде обявено в несъстоятелност, стана ясно, че собственикът му "Ален мак България" е прехвърлил всички марки и дизайни на дружество от Лихтенщайн, което пък ги е регистрирало за използване в целия ЕС. Кредиторите заведоха дела, за да си върнат собствеността, и успяха да обезсилят дизайните, регистрирани на офшорната фирма. В момента обаче процедурата по заличаването им е временно спряна. Причината за това е, че на местна почва никому неизвестното "Билдинг и метал груп" поиска марките на "Ален мак" да бъдат заличени, тъй като не се използват. Докато българското Патентно ведомство не излезе с решение по казуса, процедурата на европейско ниво също остава висяща. Именно тази ситуация използва "Ален мак България", която само преди две седмици подаде сигнал в Комисията за защита на конкуренцията срещу "Рубелла бюти" за нелоялна конкуренция.