През май за първи път от септември 2010 г. има спад на банковите депозити на домакинствата, се вижда от статистиката на БНБ. Те намаляват с 12,4 млн. лева спрямо април. Означава ли това, че потреблението вече започва да се съживява, а домакинствата вече предпочитат да харчат по-голям процент от текущия си доход, вместо да трупат спестявания в банка?

Все още е рано да се каже със сигурност. И други фактори оказват влияние върху динамиката на вложенията в банка. През последните 2 години лихвите, които банковите влогове носят, постепенно намаляват и това лекаIполека намалява привлекателността на спестяванията в банка. Част от домакинствата предпочитат да държат повече пари в брой, особено ако става въпрос за по-дребни суми, вместо да влагат своевременно всички налични средства по банкови сметки.

Новият данък върху лихвите по срочните влогове, който влезе в сила в началото на тази година, също имаше известен ефект върху финансовите предпочитания на домакинствата. Все повече българи се пренасочват от срочните депозити, които подлежат на облагане, към спестовните и безсрочни влогове, които носят необлагаема доходност. В резултат на това през май срочните влогове намаляват с 5% на годишна основа, а спестовните депозити отчитат рекордно висок растеж от 58% годишно. За да избегнат облагането на лихвите по влоговете, част от българите се насочиха към по-екзотични за българския пазар форми на спестяване, каквито все още са инвестициите в т.нар. взаимни фондове. Само през първото тримесечие на 2013 г. вложенията на българи в такива фондове се увеличиха с 83 млн. лева. В рамките на последните 12 месеца тези вложения са нараснали повече от 2 пъти. Най-популярни са фондовете, инвестиращи в облигации, които силно наподобяват традиционните банкови депозити. Единствената съществена разлика е, че банковите влогове в размер до 196 хил. лева се ползват с държавна гаранция. Така че не е изключено свиването на банковите депозити през май да се дължи на увеличаване на вложенията във взаимни фондове, а не толкова на нарастване на потребителските разходи в семейния бюджет.

Но и потенциалното влияние на сезонни и/или еднократни фактори върху растежа на банковите влогове също не бива да се подценява. Още повече, когато депозитите се свиват едва с 12 млн. лева, при положение че общият размер на банковите вложения на населението надхвърля 35,3 млрд. лева към края на май 2013 г.

За да сме сигурни, че домакинствата са по-склонни да харчат текущия си доход, са необходими поне още няколко наблюдения.

Дори и да не се окаже част от по-дългосрочна тенденция, свиването на банковите депозити е един от изпреварващите индикатори, които показват, че потреблението на домакинствата вече е близо до "дъното". Трябва да се има предвид, че по време на кризата в България намаля потреблението основно на стоки за дълготрайна употреба, каквито са потребителската електроника (в т.ч. компютри и телевизори), мебелите и битовата техника. Домакинствата са похарчили с 13% по-малко пари за техника и обзавеждане през последните 12 месеца в сравнение с 2010 г.

От друга страна, сравнение на същите периоди показва, че домакинствата са дали 14% повече пари за хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия според данните на НСИ за оборота на търговските фирми. Част от увеличението на харчовете в семейния бюджет се дължи на инфлацията – т.е. на общото покачване на цените на основните стоки и услуги.

Но въпреки това ясно се вижда, че главната причина за свиването на общото потребление е ограничаването на големите покупки на стоки, които не са от крайна необходимост. И е ясно, че трайното стабилизиране на потреблението ще започне тогава, когато домакинствата се почувстват по-уверени в бъдещето и спрат да отлагат купуването на  дрехи, техника, мебели, електроника.

От ключово значение за потреблението ще бъде и пазарът на труда. В момента безработицата е висока – около 14% по официални данни, а нови работни места се създават бавно. Все пак през първото тримесечие на годината заетостта показва първи признаци на стабилизация. Предстои да видим дали до края на годината ще има нетно увеличение на новоразкритите работни позиции.

Политическата несигурност в момента също ще остави своя отпечатък върху финансовите планове на българите. Неизвестността кара хората да подхождат предпазливо при разпределянето на семейния бюджет, а фирмите се въздържат от големи инвестиции, което води до по-бавно създаване на работни места.

Нещо повече, някои от държавните предприятия в момента, като БДЖ например, са в трагично финансово състояние. Други дружества в реалния сектор също изпитват сериозни финансови затруднения, което вероятно ще доведе до нови стачки, съкращения, забавяне на заплати, а това от своя страна ще оказва натиск върху потреблението през следващите няколко месеца.

Текстът на статията в "24 часа"