През последните години аптеките в България продължават да са около 3900. Но собствениците, площта, портфолиото и дори клиентите им динамично се променят.

Малките квартални аптеки все повече отстъпват на конкуренцията на големите по площ обекти. Така, докато общият брой на аптеките остава относително постоянен, основните играчи растат по-бързо от пазара и имат възможност да продължат да се развиват. Макар и бавен, процесът на окрупняване е факт.

Само в една аптека в една и съща седмица има 1500 промоции на хранителни добавки, козметика, медицински изделия и работата по тях не е по силите на малък екип или на един собственик. По данни на фармацевтите годишните обороти на една аптека са между 500 хил. лв. и 1 млн. лв. В същото време през последната година поне по около 20 - 30 цени на лекарства се променят всеки ден и фармацевтите трябва да следят това, което прави бизнеса труден за управление от един фармацевт.

Най-голямата верига аптеки – на варненския бизнесмен Веселин Марешки, достигна 250 обекта в цялата страна и оборот приблизително една четвърт от пазара. Нови участници на пазара отварят вериги под един бранд, в които участват между 10 и 50 обекта.

Кой продава лекарствата

Според данните на Асоциацията на собствениците на аптеки (АСА) минимум половината от продажбите на медикаменти в стойност и над 70% от козметиката и хранителните добавки се продават във веригите аптеки. Болните, които получават лекарства от здравната каса, разчитат почти изцяло на веригите. "Над 80% от скъпоструващите медикаменти се купуват и се осигуряват от веригите аптеки по наши данни", пресмята Стефан Згурев, член на управителния съвет на АСА.

"От 2100 аптеки, които работят със здравната каса, едва 60% имат пълното портфолио медикаменти и аз бих разглеждал само тях като нейни партньори", допълва Красимир Славчев, който също е член на управителния съвет на асоциацията. Според изчисленията на АСА с много малки изключения почти всички аптеки попадат в категорията да са част от национална или местна верига. Причината е, че здравните заведения на практика не печелят от продажбата на 100% платени от здравната каса продукти, докато при частично платените могат да варират в цените. По-малките аптеки не зареждат скъпи медикаменти, защото реално са на загуба от тях. Аптеките, които имат как да балансират с продажби на добавки, козметика и с икономия от мащаба, поддържат пълния набор от лекарства, които плаща здравната каса.

В повечето случаи те са във вериги. В София например от 770 обекта около 347 са в някакъв тип верига от поне две-три аптеки и броят им за града е общо 97.

Лекарственият закон забранява съществуването на верига, в която има повече от четири обекта. На практика това се заобикаля с регистрирането на фирми, които са собственици на по четири аптеки.

"Това е абсолютно вредна регулация, която безсмислено оскъпява лекарствата и струва пари на пациента. Защо? Защото създава излишни допълнителни разходи за счетоводство, одит, юридически услуги на множество фирми. Ако тези разходи не съществуваха, по наши изчисления цените на лекарствата в аптеките биха намалели с още 2-3%", коментира Николай Костов, председател на АСА. По думите му ограничението "една фирма – четири аптеки" не е спирачка за отварянето на нови обекти и за разрастването на веригите. "Единствено бизнесът става по-непрозрачен, защото е разпределен между много фирми. Така той е по-трудно управляем, но и по-трудно контролируем от държавата и антимонополния регулатор, когато става въпрос за големи компании и тяхната политика", смята Костов.

15 дни стигат

От всички партньори на здравната каса аптеките получават най-късно парите за медикаментите, които са продали. Реално това се случва на два календарни месеца или повече. Става въпрос за 30 работни дни, към които се прибавят празниците и срокът за отчитане.

"Това пречи много на аптеките, защото натоварва цялата система. Ние съвместно с дистрибуторите поемаме тази тежест, дистрибуторите ни кредитират за част от срока, за да поддържаме медикамента в наличност. Ако здравната каса плаща на 30 дни, както е по евродиректива, това ще намали междуфирмената задлъжнялост и ще успокои бранша, тъй като в момента има голяма доза несигурност кога и как аптеката ще се разплати", смята Костов.

Според АСА здравната каса би трябвало да плаща, като отчита не работните, а календарните дни. "Нормалният срок е 15 дни и логиката е, че все повече пациенти ползват рецепти от здравната каса и през почивните дни аптеките също работят, също идват хората, ние също пазаруваме от дистрибуторите и е логично да си получим парите навреме, за да можем да продължим да работим спокойно", предлага Веселина Вълчанова, член на управителния съвет на асоциацията.
 
Малки съсловни войни

През миналата година съсловната организация на магистър-фармацевтите – Български фармацевтичен съюз (БФС), която обединява интересите на магистрите, собственици на по една или няколко аптеки, беше изключително активна в контактите с институциите и ведомствените работни групи, в които участва. Част от предложенията й директно ограничаваха не само продажбите на конкурентите им от веригите аптеки, но и правата на пациентите. В края на миналата година БФС предложи здравната каса да наложи лимит в броя рецепти, които може да обработва една аптека, с мотив, че пациентът трябва да бъде консултиран и обслужен за определен брой минути. Скритият замисъл беше, че когато изчерпи лимита си, аптеката трябва да пренасочи пациентите към конкурентите, които още не са достигнали своя брой обработени рецепти. Това ограничение обаче застрашаваше правата на пациентите на избор на обект, в който да отидат и Комисията за защита на конкуренцията препоръча на здравната каса да го премахне от договора с аптеките.

Другият опит на БФС беше да посъветва здравната каса да иска процент от надценката върху лекарствата от аптеките. Сложното упражнение на практика обаче лишаваше пациентите от отстъпките, които получаваха за скъпо лечение, което не могат да си позволят.

Примерът, който тогава дадоха пациентските организации, се отнасяше за лекарство, което струва струва 1000 лв., а касата заплаща 75% от него. Пациентът пък трябва да плати 250 лв. Производителите обаче правят отстъпка на стойност 250 лв. и лекарството се получава безплатно от пациента. Предложението беше аптеката да дели тази отстъпка за пациента със здравната каса, а самият пациент да започне все пак да доплаща. Освен това талоните за отстъпки и програмите за отстъпки се забраняваха с мотива, че така се спазва забраната за рекламиране на цени и отстъпки в аптеките.

В допълнение самата здравна каса не сключва договор за работа с аптеката, ако фармацевтите в нея не са си платили членския внос, като по този начин насърчава членството в съюз, в който членуват конкуренти, раздирани от вътрешни противоречия. Но членският внос не прави аптеката по-заредена с лекарства, а фармацевта - по-учтив с пациентите.

"НЗОК не бива да се използва като проводник на съсловни интереси. Не намирам логично обяснение защо касата трябва да иска удостоверение за членство в БФС. Отношенията със съсловната организация са регламентирани в отделен закон и няма логика НЗОК да се включва като страна по тях", отбелязва Красимир Славчев.

Според АСА трябва да се либерализира приемът на повече магистър-фармацевти в медицинските университети. "Това ще повиши конкуренцията в съсловието, ще доведе до по-високо качество на обслужването и ще е стимул за обучението и развитието на фармацевтите", смята Стефан Згурев. По думите му пациентите определят от кого има нужда и професионалистите и новаторите оцеляват.
"Позицията на асоциацията от самото й създаване досега винаги е била една и съща - във фармацията трябва да има либерален бизнес модел с ясни регламенти и действащи механизми за контрол на пазарните участници", заключава Красимир Славчев.


 *Оригинално заглавие: Все по-големи