Промени в Търговския закон от края на февруари 2013 г. въведоха изрични правила за определяне на срокове за плащане по търговски сделки. Промените целят да транспонират в българското законодателство Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за борбата със забавяне на плащанията по търговски сделки. Директивата предвижда минимални стандарти на регулация, т.е. на държавите членки е позволено да заложат по-строги критерии в нормите при имплементация на директивата в националното право. Българският законодател е направил точно това, като е гласувал по-кратки срокове за извършване на плащанията (виж по-долу).

Новоприетите правила влязоха в сила на 04.03.2013 г., но всъщност произвеждат ефект спрямо договори, сключени след 15.03.2013 г.

Новата уредба се прилага към

договори, страни по които са търговци (частни или държавни предприятия; еднолични търговци; упражняващи свободна професия; физически лица, развиващи като такива търговска дейност по занятие), както и към договори между търговец и държавен орган - възложител по обществена поръчка. Плащания по договори с потребители не са предмет на регулацията. Тя не се прилага и към плащания в открито производство по несъстоятелност, по менителници, записи на заповед, чекове и обезщетения за вреди.

14, 30, 60 дни

Ако страните по договор изрично не са договорили срок за плащане, то трябва да бъде извършено до 14 дни. Този срок започва да тече от получаване на фактурата за доставката, а ако фактурата е пратена преди доставката – от момента на получаване на стоката/услугата. Когато доставката трябва да се прегледа или приеме изрично, 14-те дни започват да текат от приключване на преглеждането или приемането. Този процес сам по себе не може си да надвишава 14 дни, освен ако естеството на стоката или услугата или важна причина (например метод на преглеждане, т.н.) налагат по-голяма продължителност.

Ако страните решат изрично да предвидят падеж на плащане и купувачът по договора е търговец (а не държавен орган - възложител по обществена поръчка), те могат да договарят срок до 60 дни. Тоест срокът може да е по-кратък, но по принцип не следва да надвишава 60 дни. Този горен праг може да бъде превишаван само по изключение в две хипотези и доколкото не се накърняват добрите нрави и не се злоупотребява с интересите на страната по договора, на която се дължи плащане. Двете хипотези, в които се допуска изключението, са: (i) когато естеството на стоката или услугата предполага по-дълъг цикъл на плащания; или (ii) друга важна причина налага удължаване на срока (например страните са договорили кредитиране под формата на отложено плащане).

Ако се доставят стоки/услуги на държавен орган - възложител по обществена поръчка, може да се договори срок за плащане до 30 дни. По изключение – отново при условията и в хипотезите по-горе – срокът може да се увеличи, но при всеки случай не следва да надвишава 60 дни. (Специални изключения са предвидени за доставки на лекарствени продукти към лечебни заведения на бюджетна издръжка и държавни лечебни заведения - търговски дружества.)

Горепосочените правила не изключват възможността да се договоря разплащане на части по определен график. Всяко отделно плащане обаче ще трябва да се извършва в предвидения срок, който не може да е по-дълъг от съответния посочен по-горе.

Забава без покана

Основна последица от неплащане в договорения срок при навременно извършена доставка е, че длъжникът автоматично се смята за изпаднал в забава. Не е необходимо да му се изпраща изрична покана (както общите правила на българското облигационно право по принцип изискват). От момента на изпадане в забава длъжникът започва да дължи мораторна лихва** върху неплатената сума за всеки ден просрочие. Той ще следва да заплати и еднократно обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на 80 лв. Ако търговецът, на който се дължи плащане, претърпява по-големи вреди или разноски за събиране, той може да ги претендира по общия исков ред.

Новите правила не указват изрично какво се случва,

Ако страните по търговската сделка са договорили по-дълъг срок от позволения в закона

Решението на този въпрос вероятно ще изкристализира в последваща съдебна практика по такива казуси. Може обаче да се очаква, че на първо място ще се проверява дали такива по-дълги срокове се налагат от естеството на стоката/услугата или по важна причина. Ако това не е така, такава уговорка може по принцип да се приеме за недействителна поради противоречие със закона и добрите нрави. Остава въпросът дали автоматично ще се прилага допустимият максимален срок от 60, респективно 30, дни, или страните ще трябва да договорят нов изрично.

_{----------------------------------------}

* Десислава Фесенко е старши адвокат в адвокатско дружество "Павлов и съдружници" в сътрудничество с CMS Reich-Rohrwig Hainz Rechtsanw lte GmbH, Виена, Австрия. Д. Фесенко е специалист по европейското и българското конкурентно право. Практикува в областта от 2006 г. насам както в Брюксел, така и в София

----------------------------------------

** На годишна база в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за задължения в левове и на Европейската централна банка за задължения в евро плюс десет процента