С най-ниски нива на несъстоятелност в България са фармацевтиката, ит секторът, услугите за фирми, търговията на едро с горива и селското стопанство. Най-лоши в това отношение са показателите на строителството, товарният автотранспорт, добивът на железни руди и лигнит, търговията на дребно (неспециализираните магазини), както и производството на текстил. Това сочи проучване на "Кофас" за несъстоятелността в Централна и в Източна Европа, представено от Милена Виденова, управител на българския клон на световния лидер в областта на застраховането на кредити.

Сред 13-те изследвани страни, България има най-драматичен ръст на откритите производства по несъстоятелност през 2012 г спрямо 2011 г. Той е 243.3% или от 390 на 1339 компании. Следваща е Хърватска с ръст от 174.2%. Делът на несъстоятелността от общия брой на активните фирми в страната е около 0.35%.

Като цяло равнищата на несъстоятелността в държавите от Централна и Източна Европа отново нарастват, като общият ръст е в размер от 3.5%. Изключение правят Латвия, Естония и Украйна, съобщи Милена Виденова. Рекордни нива на несъстоятелност се регистрират и в Полша – 877 компании. Тя съобщи също, че времето за приключване на несъстоятелността в България средно е около 3 години и три месеца, но в отделни случаи може да бъде и до десет години. Това означава, че данните сега би трябвало да отразяват първоначалния ефект от икономическата криза. За сравнение най-ниски са сроковете в Унгария – около две години.

Ситуацията в региона показва, че за българските износители е важно да започнат да поглеждат и отвъд него, коментира Иво Тодоров, председател на Асоциацията на българските износители. Той отбеляза, че най-незасегнати от кризата остават отраслите с висока добавена стойност, които предлагат индивидуални решения.