Брутният вътрешен продукт продължава да расте с темпове, които са в рамките на статистическата грешка – с 0.1% спрямо четвъртото тримесечие на миналата година и с 0.4% на годишна база. Това показват публикуваните в сряда данни от Националния статистически институт (НСИ), ревизирани. Те напълно съвпадат с обявените преди 20 дни експресни данни, но са важни, тъй като потвърждават, че България успява да избегне повторна рецесия.

За съживяване обаче не може да се говори. В същото време рецесията в еврозоната продължава шесто тримесечие, без изгледи това да бъде променено и през текущото. За целия Европейски съюз брутният вътрешен продукт (БВП) се понижава на годишна база с 0.7%, а на месечна - с 0.1%.

Слабо начало

Брутният вътрешен продукт се приема като обобщаваща оценка за състоянието на икономиката и отразява състоянието на частния сектор, инвестиции, заетост и безработица, доходи и потребление. Данните показват, че отраслите на икономика са създали брутна добавена стойност от 14.1 млрд. лв. през първото тримесечие на 2013 г., като се увеличава относителният дял на аграрния сектор с 0.9 процентни пункта и достига 4.5%, докато на индустриалния сектор намалява с 0.4% до 32.0%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, също намалява и достига до ниво от 63.5%.

За слабо начало на годината сигнал дадоха и отчетите на доста от публичните компании за първото тримесечие, публикувани в края на април. Тогава представители на бизнеса заявиха, че политическата криза в страната има слабо влияние върху дейността им. Те посочиха, че причините за слабите резултати са същите, които тормозят българската икономика години наред – свито вътрешно потребление и безработица, несигурност, спад на основни пазари като ЕС и недостатъчен ръст на износ за нови региони.

"Противно на натрупваното усещане за някаква новослучила се криза, за мен краят на миналата година и началото на тази бяха по-скоро добри в икономическо отношение . Първо видяхме, че спря да спада броят на заетите, а той спадаше четири години, и, второ, виждаме ръст на инвестициите", заяви обаче Лъчезар Богданов от Industry Watch. "Вероятно обаче през пролетта все пак е имало известно свиване и на потреблението, и на някои инвестиционни проекти заради политическата несигурност", добави той.

Растежът на брутния вътрешен продукт, който НСИ отчита, не може да бъде усетен от домакинствата, а признаците че потреблението остава свито, са все по-ясни. В същото време промишленият сектор все още е движен от конюнктурата на международните пазари, а строителният все по-отчетливо зависи от държавната активност, а не от частните инвестиции.

Двигателят износ

Износът си остава главен фактор за растежа, като той расте с 10.8% на годишна база. Донякъде това увеличение може да се обясни и със слабите резултати през същия период на миналата година, когато тежките зимни условия на практика блокираха транспортните връзки и износът на българските фирми беше възпрепятстван. Спрямо предходното тримесечие обаче повишението е 3.1%, докато при вноса на стоки покачването е 4.1 на сто.

Крайното потребление, на което се възлагат надежди да е двигател на възстановяването, се свива, макар и малко - с 0.3% на тримесечна база и с 0.4% на годишна. Свитото потребление означава, че домакинствата все още изпитват несигурност за работните си места и своите доходи, поради което отлагат покупките на стоки и услуги, които не са от първа необходимост.

Прогнозите на българските макроикономисти, че още през първото тримесечие ще има силни данни, пък било то и само заради ниската база от 2012 г., когато зимните снегове свиха както производството, така и износа, а дълговата криза потискаше европейската икономика най-сериозно, не се сбъднаха. И сега много икономисти вече дори очакват че ръстът от 1% - колкото е ревизираната надолу прогноза на правителството, за цялата година най-вероятно няма да бъде постигнат.

Затова, разбира се, допринесе и вътрешнополитическата нестабилност и протестите от февруари, но истината, е че рецесията в еврозоната и свиването на потреблението там са много по-важен фактор за българската икономика. "Няма как през следващите две или три тримесечия да имаме много висок растеж, дори в оптимистичен сценарий, но това, което ще трябва да следим, не е БВП, а пазарът на труда и инвестициите, които много пряко ще отразяват и политиката на новото правителство", каза още Богданов.