С търговските вериги може и да е трудно, но без тях могат малцина. Това коментираха производители от хранително-вкусовия бранш по време на срещата изложение, организирана в събота в Пловдив. Инициативата беше на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), а целта беше български малки и средни предприятия да се запознаят с представителите на големи търговски вериги и възможността да продават в тях.
В търсене на ниша
На изложението имаше и производители, които досега са работили с веригите, и такива, които тепърва искат да започнат. Всички се притесняват от условията, налагани от големите магазини, но казват, че без тях ще бъде много трудно да оцеляваш и да се развиваш през следващите години. Разбира се, има и такива, които са намерили ниша, незаета от веригите – малки населени места, отдалечени села и райони, в които все още се пазарува от бакалници и квартални магазинчета. Сред тях е и "Фамилекс", занимаваща се с пакетиране, дистрибуция и търговия с храни, основно варива. Лина Христова от компанията обяснява, че засега не присъстват в много вериги, но имат договори за производство на собствени марки, така че са наясно какво е да работиш с голям търговец.
Натискът е основно за цената – Христова казва, че при собствените марки веригите се опитват да договорят възможно най-ниската цена. "Ние сме намерили начин как да работим – ако правим ориз с марка на веригата, пак слагаме възможно най-качественият, който можем да си позволим. Разбира се, това означава, че работим с много ниски маржове", коментира Христова. По думите й това прави донякъде и веригата зависима – ако реши да смени производителя с друг, който доставя по-евтино и по-ниско качество, клиентът си търси предишния ориз и така магазинът отново се обръща към тях.
Нови продукти, нови пазари
Под свои марки "Фамилекс" също има продажби в няколко вериги, но надеждите им са с нови продукти да подпишат и нови договори. Предлагането на нов асортимент и на стоки, които не се произвеждат масово, са сред основните си предимства, които много от компаниите на изложението изтъкват. От "Габрово Милк" също залагат на интересни продукти, които според управителя Мартин Калъчев не се срещат при други производители. Освен традиционните млечни продукти дружеството има и собствени разработки на сладки на млечна основа и мариновани сирена. Засега продават в "Метро", могат да се намерят и в по-малки магазинчета, но разчитат, че ще успеят да навлязат и в други вериги.
Сред компаниите, които досега не са работили пряко с вериги, са "Дионел", производител и търговец на подправки, и сладкарската "Дюсена", която продава халва и тахан собствено производство. Съсобственикът на "Дюсена" Димитър Димитров е наясно за проблемите, с които най-вероятно ще се сблъскат, но казва, че иска да продава директно, без да минава през посредници. В момента фирмата е продавач основно на едри търговци, а чрез складовете се зареждат и големи магазини. Според Димитров, ако подпишат договори, биха могли да прескочат едно звено, което допълнително оскъпява продуктите им за крайния клиент.
Изпълнителният директор на "Дионел" Иван Стойчев също е дошъл на изложението с намерение да се свърже с големи вериги. Казва, че досега са успявали да оцелеят без тях, но в бъдеще няма как да продължат, ако не подпишат договори. "Нямаме избор. Но имаме условия, които няма да нарушим, ако работим с верига", коментира той.
Едни от най-интересните продукти, които можеха да се видят на изложението, беше традиционна трахана - сушени тестени парченца, подобни на кускус, но с квас и кисело мляко. Продуктът е от допълнителните дейности на мелница "Никола Панайотов" – Асеновград, а засега може да се намери в "Кауфланд" и местни вериги като бургаската "Болеро". Основната дейност на мелницата все пак е производството на брашно и на въпроса дали иска да работи с повече вериги, съдружникът Никола Панайотов отговаря: "Искам, стига да плащат."
С малко държавна помощ
Някои от производителите предлагат държавата да се намеси, като създаде точни правила, с които ако не защитени, то българските фирми да са поне равнопоставени на чуждите. На няколко пъти компании дават за пример Полша, която е намерила начин да помага на местното производство, в резултат на което то има много силни позиции и зад граница, включително в България. Някои производители от изложението обаче също са се ориентирали към износ, за да разширяват дейността си. Фабриката за консерви "Вега стар", която се намира в Бяла Слатина, изнася голяма част от продукцията си, но чрез веригите се надява да разшири още продажбите си и в България. На разширени пазари с помощта на големите търговци разчитат маслобойните "Фаустина груп" и "Слънчева Тракия".
Представителите на големите търговски вериги изглеждаха доста заети по време на изложението да се запознават и разговарят с производителите. На опита ни да обсъдим проблемите и с тях, ни отказаха, с извинението, че все пак са само служители и няма как да говорят с медиите без разрешение.
Изводите, които могат да се изведат накратко – почти никой вече не си представя, че би могъл да работи, без да подпише договор с поне една голяма верига магазини. Всички обаче са наясно, че тези договори трябва да са добре оформени, с точни правила и да не се позволява на търговеца да извива ръцете на производителя. А колкото до миналогодишните препоръки на Комисията за защита на конкуренцията, която поиска няколко вериги да махнат спорни условия в договорите, фирмите от изложението поглеждат с насмешка. "Нищо не се е променило", е най-честият им отговор.
Субсидии ще пазят от поскъпване
Повишение на цените преди Великден едва ли ще има, коментираха при откриването на изложението служебните министри на икономиката Асен Василев и на земеделието Иван Станков. Василев призова търговци и производители да се договорят, за да няма изкуствено завишаване на цените заради празниците. По думите на проф. Станков в последното време има понижение при яйцата и агнешкото месо и най-вероятно поне на яйцата ще се запази, защото птицевъдите са получили субсидия точно преди Великден. По повод интереса на арабски страни към българско агнешко земеделският министър коментира, че износ за тях има, но много малко, защото България не отглежда достатъчно животни.
