Кафето е втората най-търгувана стока на международните пазари след петрола и втората по популярност напитка по света след водата. Популярността на напитката и сравнително стабилното повишаване на цената й я правят привлекателна за търговия. Това от своя страна кара повече фермери да засяват площи с кафе, дори и условията да не са много подходящи. А намесата на все повече и повече посредници и колебанията на стоковите пазари изяждат голяма част от печалбата, много преди тя да стигне до производителите на кафе.
Заемането на нови и нови площи, нетипични за сортовете, е свързано с нови разходи и нови болести по насажденията. Родното място на кафето е Етиопия, а растението вирее най-добре в по-високи и влажни райони. Спускането му на по-ниско и в по-сухи плантации често означава третиране с повече продукти за защита. Това пък води до повишено търсене в другата крайност – на кафе, което не е третирано изкуствено.
Вълната на органично отглеждани продукти не е подминала и кафето – биоварианти вече могат да се купят във всеки магазин. Те имат различни сертификати според това от коя държава са извадени, обясниха от магазин "Зоя", специализиран магазин за био- и здравословни продукти. Цената на органичното кафе е приблизително равна или дори по-ниска от тази на напитката от малко над средния клас. Органичното обаче може да бъде и по-евтино от конвенционалното кафе от висок клас, като от "Зоя" имат лесно обяснение как се получава това.
Ако фермерите не използват пестициди, не купуват препарати срещу плевели и не пръскат, те имат и по-малко разходи, обясняват от търговеца на биопродукти. Възможно е ръчният труд да се увеличи, но има и нещо друго, което може да оскъпи кафето – издаването на сертификат за органичен произход не е евтино нито за кафе, нито за който и да е друг продукт. Той трябва да гарантира, че растението се отглежда не само без изкуствено третиране, но и на чисти почви, сред незамърсен въздух, без да се използват генетично модифицирани семена.
Без експлоатация
Сертифицирано биокафе може да бъде и това без кофеин – за извличането на кофеина не се изисква задължително третиране. Освен за биологично производство кафето може да има още много сертификати – вече е често срещан например един малък знак със зелена жаба, който значи, че за плантациите не са унищожавани амазонски гори.
Подобен знак е и този за честна търговия – Fair Trade, който обозначава кафе, чиито производители и всички по веригата до магазина са получили адекватно заплащане и в процеса не се използва детски труд. Fair Trade кафето може да е и био, както и биокафето често е със споразумение за честна търговия. Но за всяко едно от двете се издават различни сертификати и има различни изисквания. Голяма част от производителите на кафе получават много ниска цена за него и в резултат райони, в които то се отглежда традиционно, се засаждат с други, по-доходоносни растения. Всъщност това не е проблем само на кафето, а и на много други култури.
"Златни" зърна
Един мъничък бозайник, нещо средно между котка и катерица на външен вид, е източник на най-скъпото кафе в света, без дори да подозира. Азиатската палмова цибетка живее на един от индонезийските острови – Ява, а любимата й храна са добре узрелите и най-хубави плодове сурово кафе. Коремът й обаче не може да преработи твърдите зърна и ги изхвърля. След това иде ред на човешката намеса – зърната се събират, почистват, подбират се здравите и годни за използване и се изпичат. Стомашните сокове на цибетката разграждат част от веществата в кафеените зърна и така изхвърлените имат много мек и сладникав вкус. Годишното производство на това кафе, оригинално сертифицирано като Kopi Luwak, е по-малко от половин тон. То не се продава насипно, а всяка опаковка има документ за произход и качество, който да гарантира, че не е фалшиво. Цената му в България се движи от 200 лв. до 460 лв. за 100 г, а може да се опита и в ограничен брой заведения.
*Оригинално заглавие: Чисто черно
