Потреблението в България продължава да се свива. Това показват данните на НСИ за продажбите на дребно през януари, които се свиват както на месечна (0.5%), така и на годишна база - с цели 5.5%. Ако понижението беше само на месечна база, цифрите нямаше да предизвикат изненада, защото традиционно първият месец на годината е по-слаб, често наричан и махмурлука на икономиката.

По-слабите данни с януари 2012 година обаче показват несигурност на домакинствата и потвърждават склонността им да спестяват доходите си, вместо да ги влагат в текущо потребление. Именно на годишна база общите продажби на дребно бележат спад пет поредни месеца. Причина за това може да е и общ спад в доходите на домакинствата.

Трябва да се има предвид обаче, че данните за продажбите на дребно не са най-точният показател за измерване на крайното потребление, тъй като не включват някои видове стоки. Точно на домакинските покупки пък заложи правителството на ГЕРБ в изготвянето на бюджет 2013, като определи крайното потребление за двигател на икономическия растеж през тази година.

Същата прогноза направиха и няколко международни организации като Международния валутен фонд и Европейската комисия. Политическата несигурност също може да се приеме като фактор, ограничаващ потреблението. Дали това се е случило обаче ще се разбере в данните за февруари и март. 

Най-губещи - домакинска и битова техника

В сравнение с миналия януари продажбите са по-слаби във всички сектори, с изключение на магазините за хранителни продукти, където оборотите растат с 11.2%. Най-губещи от предпазливостта на домакинствата и свитите доходи са магазините за домакинска и битова техника, където през януари оборотът пада с 15.3% на годишна база, но вече има поредица от шест последователни месеца на понижение, а в пет от тях темповете са двуцифрени. Вторият най-сериозен спад – от 7.6%, е в продажбите на мобилни телефони и компютри. Понижават се също дистанционните продажби – с 3.8 процента, и на горива – с 3.1 на сто.

В месечните данни, където продажбите се сравняват с декември, има минимални увеличения в продажбите на лекарства – с 0.8%, на горива с 0,2% и на компютърна техника – с 0.1 на сто. Най-сериозно се увеличават оборотите на специализираните магазини за хранителни стоки – с 10%.

Европейски сравнения
Във вторник данни за търговията на дребно през януари оповести и статистическата служба на Европейския съюз (Евростат). Началото на годината е белязано от увеличение на продажбите на дребно с 0.9% за ЕС като цяло и с 1.2% за еврозоната. 

В сравнение с миналия януари пък общата търговия на дребно за ЕС пада с 0.9%, а за еврозоната свиването е 1.3%.

Макар и продажбите на дребно да спадат като цяло за ЕС, това се случва в по-малко на брой държави – в шест страни има спад на месечна база и в осем на годишна. България е една от тези държави, макар и темповете, с които потреблението се свива, да не са най-бързите.

Прогнози за следващите месеци
Въпреки че България избегна рецесията, която обхвана Европейския съюз, и за тази година също да се прогнозира икономически растеж, февруари беше месец, който повиши несигурността на икономическата среда. Протестите и оставката на кабинета вече накараха част от бизнеса да отложи инвестиционните си планове до избистряне на обстановката. До момента доминиращите прогнози са, че несигурността е временна и икономиката ще се развива ускорено. Причината е, че не се очакват резки промени в икономическата политика при най-вероятните коалиции след парламентарните избори (с водеща роля на ГЕРБ или на БСП).

Без резки промени и изоставяне на благоразумната фискална политика България ще запази икономическия растеж и кредитния си рейтинг, коментира в понеделник рейтинговата агенция Standard & Poor’s. Според анализа й, посветен на България, вероятността това да се случи в следващите две години е под една трета.

Повечето международни институции също потвърждават прогнозите си за икономически растеж през тази година. На противно мнение обаче е макроикономистът Петър Чобанов, според когото през тази година България ще изпадне във втората си рецесия от началото на кризата и това ще се види както в данните за външната търговия, така и през резултатите за потреблението и инвестиционната активност.