През последните години бяха установени редица случаи на наднормено съдържание на вода в птичите продукти. Водата и веществата, които се влагат за задържането й в месото, не са опасни, но подвеждат потребителите, каза д-р Венцеслава Тасева, заместник изпълнителен директор на Българската агенция по безопастност на храните (БАБХ). Потърсихме я за коментар във връзка с оспорваните промени в Наредба 32, с които се въвеждат нови изисквания към производителите на птиче месо. Сега с наредбата се забранява използването на влагозадържащи агенти, както и допълнителното добавяне на растителни или животински протеини, които или задържат водата в месото и количеството му изглежда по-голямо, или имитират месен състав. Няма пряка опасност за потребителите при консумиране на преработено по този начин месо, защото подправките и добавките, които се използват в преработката му, са разрешени от законодателството, уточни Тасева.

По повод на възраженията на Асоциацията на месопреработвателите, че промените в наредбата важат само за българските, но не и за вносните продукти, д-р Тасева каза, че МЗХ не може да посочва на другите страни членки какво да е законодателството им. Единствените изисквания към продуктите от другите страни членки и от трети страни са за наименованията на продуктите. По този начин, ако български потребител реши да купи вносно месо, след като прочете етикета, би трябвало да знае, че плаща за месо с вода. По нейна оценка новите изисквания в наредбата не би трябвало да оскъпят българското месо и така да поставят в по-неизгодна ситуация производителите му. Като се забранява влагането на влагозадържащи агенти, добавянето на вода и допълнително добавените протеини, операциите стават по-малко, а по-простият технологичен процес би трябвало да е по-евтин, добави тя.

По повод на жалбата, внесена от Асоциацията на месопреработвателите във ВАС, Тасева каза, че се надява промените в наредбата да не паднат, защото те засягат всички потребители. Тя напомни, че законодателната инициатива в случая е на МЗХ, а БАБХ има само контролни функции, а освен това и задължението да информира потребителите какво да консумират, как да разчитат етикетите и т.н. Промените в наредбата са приети с цел да не бъдат подвеждани потребителите, които стават все по-чувствителни към това, което консумират, добави Тасева.