В началото на февруари след почти два дни преговори европейските лидери постигнаха съгласие за общата финансова рамка в следващия програмен период. Въпреки че още не са публикувани разчетите на Европейската комисия, тъй като бюджетът за следващия програмен период от 2014 до 2020 г. трябва да бъде приет и от Европейския парламент, предварителните данни показват, че България ще получи увеличение на евросредствата. От общо около 15 млрд. евро, които трябва да влязат в страната за периода, малко над 8 млрд. евро са предвидени за селско стопанство. Така увеличението спрямо сегашния  е около 1.7 млрд. евро.

Ръст при директните плащания, спад при инвестиционните мерки

Заложеният по план постепен ръст на директните плащания до постигане на средноевропейските нива през 2016 г. е основната причина за увеличение на средствата в следващия програмен период. По предварителните разчети България трябва да получи за този вид финансиране над 5 млрд. евро субсидии от Европа. В реално изражение преките плащания на хектар у нас ще продължат да нарастват, като се предвижда от 184 евро през 2014 г. те да достигнат 228 евро през 2020 г.

Другото перо в общата селскостопанска политика, включващо инвестиционните мерки и парите за развитие на регионите (програмата за развитие на селските райони), се очертава да бъде най-големият нетен губещ сред всички европрограми в България. През новия програмен период се очаква намаление на бюджета й с около 300 млн. евро. Настоящата програма е с финансиране от 3.2 млрд. евро, което включва средства от европейския фонд за земеделие, както и от националния бюджет.

Увеличението на средствата за страната  беше определено като успех за страната от правителството, като пред медиите външният министър Николай Младенов посочи, че през 2020 г. българските фермери ще получават директни субсидии на хектар от почти 230 евро при около 200 евро за сравними с България държави.

Почти загубената битка 

Още в началото на мандата си настоящото правителство обяви, че ще се бори за по-ранно достигане на средноевропейските нива на земеделските директни субсидии. По план това ще се случи през 2016 г., докато България заедно с другата присъединила се през 2007 г. държава в Евросъюза - Румъния, настояваше изравняването да дойде през 2014 г. Аргументите на двете страни бяха свързани както с големите разлики между средствата, които получават новите и стари страни членки, така и със започващия нов програмен период с нови правила от 2014 г.

Oтделно от това земеделският министър Мирослав Найденов съобщи и че разчита на факта, че сумата все пак не е толкова голяма (около 500 млн. лв. повече за България), а страната е в дъното на класациите по стандарт. Въпреки че няма официално решение или изявление по този въпрос, източници от Брюксел определиха шансовете за по-ранно изравняване на субсидиите като нищожни. Причината е, че това би създало прецедент в общите правила, претенции, към които могат да имат и други държави членки. Така например според източника хипотетично е напълно възможно присъединяващата се през лятото Хърватия да претендира за изключение, както и дори присъединилите се през 2004 г. към ЕС държави, които също получават различни субсидии от старите страни членки.