След почти пълния си срив през 90-те години на миналия век в последното десетилетие българското винопроизводство постигна сериозен напредък и успя да се възроди не само икономически, но и стилистично - няма да сгрешим, ако кажем, че страна ни е част от модерното световно винопроизводство. За съжаление кризата спъна този възход, като ограничи ръста на вътрешното потребление и сви износа наполовина.

В навечерието на винения празник "Трифон Зарезан" - 14 февруари, от Изпълнителната агенция по лозата и виното обаче поднесоха обнадеждаващи новини за бранша. По думите на директора на агенцията Красимир Коев потреблението на вино на вътрешния пазар през 2012 г. е нараснало с около 10%. Друга тенденция според Коев е тази, че се увеличават продажбите на вино с гарантиран произход за сметка на сивия сектор – за никого не е тайна, че в България той все още има значителен дял. Според Коев искрица надежда има и за износа - данните на агенцията показват годишен ръст от около 1.5%. Това обаче не се потвърждава от НСИ - според националната статистика през 2012 г. износът дори отбелязва спад от под 1%. Безспорният факт е, че българското винопроизводство все още не може да разчита на износа като двигател за растеж.

Налей си чаша...

Отчетеният ръст на вътрешния пазар безспорно е добра новина. Тя не е и толкова неочаквана. Консумацията на вино в България расте с малки, но сигурни стъпки от няколко години. "Това е логичен резултат от няколко основни фактора", казва Иван Манахилов, закупчик вино на една от големите специализирани вериги – Casavino. От една страна, инвестициите, които много нови и вече утвърдени изби направиха в обновяване на лозя и засаждане на нови преди икономическия срив, сега дават своите резултати. "Десетки изби в момента разполагат с млади плодородни лозя, които в комбинация с качествено оборудване вдигнаха нивото на българското вино, и това не остава незабелязано от потребителите", казва той.

От друга страна, кризата сложи край на розовия период за българското винопроизводство – тя постави спирачка пред потреблението и накара винарите да преосмислят ценовата си политика. Тогава рязко поевтиняха българските вина от средния (10 - 20 лв.) и горния среден сегмент (20 - 30 лв.).

Не на последно място с всяка година расте и винената култура на българските потребители. И макар тя да има значение повече за качествения избор, отколкото за повишаването на покупките, все пак маркетингът привлича нови потребители. А потенциалът е огромен – браншът е категоричен, че българите все още традиционно предпочитат ракията и бирата, макар че според някои проучвания в момента те са изравнени с виното като честота и навик на потребление.

Все по-светли изби

Когато говорим за консумация на вино в български условия, особено интересен е въпросът със сивия сектор. Наблюдението на Красимир Коев е, че домашното и нелегалното производство се свиват. "Миналата година изкупните цени на гроздето бяха много високи, дори надминаваха лев за кг, докато обикновено са около 40-50 ст. Затова много производители на грозде предпочетоха да продадат продукцията си на избите, вместо сами да правят вино и да продават нелегално", разказа за "Kапитал Daily" Красимир Коев. От друга страна като цяло традицията на домашното производство е при възрастните хора, а по-младото поколение е все по-малко склонно да се занимава с това.

Знакът на кризата

Друга интересна тенденция, която възниква в последните години заради промяната в това статукво, е, че нараства търсенето на наливно вино от избите. "Все повече изби продават наливно вино. Сериозна част от по-малките на практика реализират до 60-70% от продукцията си насипно – чрез заявки на дребно и едро и на място в избата." Тъй като пестят разходи например за отлежаване на виното в дъбови бъчви и други технологични процеси, които оскъпяват крайния продукт, както и от опаковка, те успяват да поддържат много ниски цени – между 3 и 5 лв. за литър. В същото време клиентът получава продукт със задоволително качество, предназначен за ежедневна консумация.

Регалът без край

На рафтовете в търговските обекти нещата изглеждат по-малко по-различно. Голяма част от евтините бутилирани български вина в сегмента 4 - 7 лв. са с незадоволително качество, докато вносът в същия сегмент е както разнообразен, така и по-качествен и успява да отхапе голямо парче от пазарния пай.
В средния сегмент (8 - 20 лв.) конкуренцията също е много изострена.

Все пак като цяло според търговците при продажбата на бутилирани червени вина водещо е българското производство, докато при белите води вносът е с около 65% дял. Това е така, защото докато при производството на червено вино България има стари традиции и в момента в качествено отношение постиженията ѝ са доста високи, то бялото е по-слабо застъпено. Потребителският интерес обаче през последните години към бялото вино е значително завишен – според наблюденията на търговците, ако допреди десетина години то е държало не повече от 15% дял на вътрешния пазар, сега този процент е около 35 с тенденция да расте още. И тъй като българското производство на бяло вино изостава спрямо търсенето, на пазара бързо намериха място големи производителки на бели вина като Италия, Нова Зеландия и др.

Изострената конкуренция обаче прави картината оптимистично свежа. На практика потребителите вече могат да избират между вината на над 150 български изби, които продължават да се множат – през 2012 г. 11 нови изби са се появили на пазара. Благодарение на разнообразния внос пък в магазините могат да се намерят вина във почти всички ценови сегменти от повечето основни винени региони от света - както големи водещи брандове, така и бутикови продукти на малки изби.

Господството на Стария свят

Сред двете си пикови години - 2007 и 2008, когато достигна 12 - 17 млн. литра, вносът спадна до 6-7 млн. литра годишно по данни на НСИ. В последните три години вносител номер едно в България е Италия. Това не е изненада – страната е в топ 3 на европейските производители и износители, с голямо разнообразие от сортове и много изгодни цени, а близостта й до България я прави добър търговски партньор.

На второ място, но само като стойност, не и като обеми, е Франция. Причината за това е, че топ продуктът на Франция – шампанското, е много скъп, а и като цяло голяма част от внасяните в България френски вина са от високия сегмент. "Доброто качество на българските вина, които масово се правят от типичните френски сортове като мерло и каберне совиньон, донякъде обезсмисля вноса на френски вина в ниския и средния сегмент", казва Иван Манахилов. Но и малките продажби на премиум продукти осигуряват силни финансови резултати.

Интересно е присъствието на Германия като третия най-голям вносител на вино, при положение че немски вина в България се срещат изключително рядко. Иван Манахилов обяснява това с факта, че Германия е много голям европейски център за опаковане на вина в bag in box опаковки, а също и голям прекупвач, който поддържа много складове. Чили и Нова Зеландия пък са огромни производители и агресивни търговци, които за няколко години успяха да намерят трайно място не само на българския, но и на световния пазар.

Най-тежкият удар

Износът обаче бе най-потърпевш от кризата, като се срина наполовина и до момента не успява да се възстанови. Традиционно той е насочен към Русия и бившия източен блок. Русия продължава да е партньор номер едно и сега - там отиват близо 45% от износа. Други 25% са за Полша, следвана от Чехия и Румъния с доста по-малък дял. Северната ни съседка е сравнително нов пазар, където преобладава износът на наливни вина.

Макар и да изглежда малко изненадващо присъствието на Швеция, тя също е стар търговски партньор на България. Освен това е предпочитан пазар, защото поддържа държавен монопол на търговията с алкохол и договарянето става директно с държавната фирма, което спестява трудоемкото търсене на търговски партньори.

Преди години България успяваше да поддържа добри позиции на Острова – може би най-престижният пазар в света, но някои недобросъвестни практики на родни производители, а впоследствие и кризата свиха значително позициите там. Подобно е положението и на немския пазар, един от най-развитите в Европа. Въпреки това и сега за Великобритания се изнасят между 2 и 3 млн. л годишно, а за Германия - 1-1.5 млн. л. На тези два пазара обаче производителите постигат цени от около 3 лв. за литър, докато в Русия и в страните от Югоизточна Европа средната изкупна цена е между 1.50 и 2 лв.