Инфлацията в България през миналата година е била 4.2%, като това е втората най-висока стойност на показателя от началото на кризата, след като през 2010 г. беше отчетено поскъпване на живота с 4.5%. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), оповестени днес. През 2011 г. годишната инфлация беше 2.8 на сто.

Повишаването на потребителските цени в условия на криза отразява с колко пада покупателната способост на домакинствата, при положение, че доходите им са останали непроменени.

Разбивката на НСИ показва, че най-високата инфлация се дължи на два основни фактора. Храните, които съставляват 37% от потреблението на българите са поскъпнали с 5.4% през миналата година, по сметки на НСИ. Комеуналните услуги като вода, ток, парно пък съставляват около 17% от потреблението и поскъпат с 10.3%.

Тарнспортните услуги и горивата, които са на трето място по дял в потреблението – с тегло 7.5% са поскъпнали средно с 4.9%.

Спрямо ноември пък като общата месечна инфлация е 0.9%. Най-сериозно поскъпване по отделни групи има в развлекателната индустрия – с 2.5%, като в тази категория попадат билетите за кино, театър, концерти и т.н.

Хранителните продукти, които съставляват близо една трета от потребителската кошница пък са поскъпнали с 0.9%.

Беиз промяна пък са останали цените на дрехите и обувките, както и на цигарите и алкохола.

Животът за бедните поскъпва по-бързо

По-сериозно е покачването на инфлацията, измерена чрез т. нар. "малка потребителска кошница". Показателят включва основни хранителни продукти и потребителски стоки и отразява потреблението на домакинствата с най-ниски доходи. Годишната инфлация, измерена през малката кошница, е 5.8%, като в нея храните поскъпват с 1.4 на сто през декември.

Правителствените прогнози

Очакванията на правителството за инфлация обаче формално се изпълняват. В доклада към бюджет 2012 управляващите заложиха покачване на цените с 2.8%, но по хармонизирания индекс на потребителските цени и тази прогноза се покрива с реалните данни.

Хармонизираната инфлация обаче не отразява точно състоянието на домакинствата. Причината е, че заради ниските доходи в България, храните и горивата имат по-голям дял в потреблението в сравнение със средното равнище за Европейския съюз. Докато в хармонизирания индекс делът на храните и горива е по-малък.