По икономически показатели през 2012 г. България е на 28-о място от общо 35 държави членки и желаещи членство в ЕС.

По качество на живот обаче е чак на 31-о място. След нас са само Турция, Македония, Албания и Босна и Херцеговина.

Това показват данните от новото мащабно проучване "Индекс на настигането 2012" (Catch-Up Index) на Институт "Отворено общество". То сравнява развитието на 35 държави по 47 индикатора, които оформят оценки в 4 групи - икономика, качество на живот, демокрация и управление. 

Данните на "Отворено общество" изследват доколко по-новите страни - членки на Евросъюза, успяват да се доближат по развитието си до старите и богати членки.

Оценките по различни критерии за държавите формират комплексната оценка. За България за 2012 г. тя е 35 точки по скала от 0 до 100 точки. Така ние се класираме на 29-о място. След нас по цялостно развитие са Черна гора, Сърбия, Македония, Турция, Албания и Босна и Херцеговина.

Като цяло спрямо 2011 г. България има подобрение с 1 точка, но слиза с едно място в класацията, защото при други държави подобрението е по-голямо.

Румъния например спрямо 2011 г. отбелязва прогрес с 2 точки и една позиция нагоре в класацията.

В категорията икономически потенциал, която се оценява по 14 индикатора, България има подобрение от 1 точка спрямо 2011 г. При отделните индикатори България се представя най-добре по ниво на държавен дълг, където е втора в класацията след Естония.

Резултатът на България по показателя магистрали е 27-а позиция. Но по показателя "други пътища, не магистрали" сме на 33-о място.

По енергийна ефективност обаче сме на предпоследното 34-о място, следвани от Македония.

Това, че икономиката ни бележи някакво развитие обаче не се отразява на качеството на живот. По този показател България има 30 точки, както и в предишната година. С всичките си икономически проблеми Гърция си остава далеч пред нас по качество на живот с 54 точки и 17-о място в класацията "Къде се живее най-добре".

За измерване на качеството на живот изследването използва индикатори като ниво на доходи, образование, здравеопазване.

У нас освен бедността и ниските доходи за ниското качество на живот много "допринася" и лошото здравеопазване. По качество на здравеопазването България е на предпоследно място от всичките 35 държави, дори след Албания.

Оценката на авторетния изследователски център Health Consumer Powerhowse за качеството на здравната помощ у нас през 2012 г. е 455 точки спрямо 535 точки за Албания.

В образователната система също нещата са зле. Като цяло се класираме на 26-о място, но само защото напред ни дърпат показатели като процент от населението с диплома за висше образование. Ако погледнем обаче качеството на образованието, отразено в проучванията PISA (които мерят грамотността на 15-годишните учениците по четене, математика и природни науки) се вижда, че българските ученици са на 30-о място сред връстниците си от още 34 държави, като учениците в Турция например имат по-добри постижения.

Области, в които сме относително добре, са политическата стабилност - там сме на 25-а позиция, и спазването на човешките права -също 25-о място. По борба с корупция обаче сме много назад - едва на 32-о място.

Авторите на "Индекса на настигане" са направили едно интересно сравнение - между резултатите на отделните държави в тяхната класация и риска от политически екстремизъм, според индекса Derex на института Political Capital. По данни от 2010 г. от този индекс в България има сериозен риск от политически екстремизъм заради висока степен на настроения срещу елита и статуквото и на недоверие и песимизъм на хората.

Сравнението, което "Отворено общество" са направили, показва, че има ясна връзка между скоростта на "настигането" и политическия екстремизъм - за проекти на този екстремизъм има много по-добра почва в държави, които не успяват в развитието си.

В този смисъл проблеми в процеса на "настигането" при новите членки на ЕС може да засили политическия екстремизъм, се подчертава в изследването CatchUp Index. 

Страната ни в 5-а европейска група

Изследването "Индекс на настигането 2012 - Какво направи кризата с Европа" откроява шест групи по цялостно представяне. Първата - "групата на шампионите". В нея както и през 2011 година са скандинавските държави плюс Люксембург и Холандия.

 Във втората група са 7 държави, включително трите най-големи в Европейския съюз -Германия, Франция и Великобритания.

В третата група са шест държави, пет от които са от петата вълна на разширение на ЕС. Тенденциите сочат, че Естония, Чехия и Словения може скоро да се "изкачат" до показателите на старите страни членки.

Четвъртата група е микс от стари и нови страни - членки на ЕС.

В петата група са Гърция, България, Хърватия, Румъния и Латвия.

В шестата група са балканските държави, които не са в петата група.

Като цяло държавите, които се придвижват най-много напред спрямо 2011 г., са Германия, Чехия и Полша - с по 3 позиции. Най-голямо изоставане отбелязват Ирландия (с 3 позиции), Исландия, Испания и Италия (с по 2 позиции).

При балканските държави има най-малко промени в класирането спрямо 2011 г., подчертава проучването. Това не е знак за стабилност, а за стагнация, защото тези страни си остават на дъното на класацията. Ударени от кризата държави като Гърция се доближават до балканските си съседи и се отдалечават от групата на старите страни членки не само по икономическо развитие, но и по качество на управлението и демокрацията.

Пропастта в качеството на живот между новите членки на ЕС - бивши комунистически държави, и останалата част на Евросъюза се запазва, констатира изследването. Не е никак лесно за кратко време да се трансформират икономическата стабилност и успех и подобрените демокрация и управление в по-добри публични услуги и по-високи доходи. Това разделение е бомба със закъснител, особено ако всекидневният живот на хората продължава да се разминава с очакванията им и да се генерира недоволство в резултат на сравненията с по-добрия живот в съседни страни, отбелязват изследователите.

Проучването е направено от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт "Отворено общество".