От 2013 г. всички фирми са длъжни да събират разделно отпадъците си*



Автор: Капитал Daily 11 декември 2012



Много и големи глоби, строги правила, малко организация и нула контрол. Така с няколко думи, може да се опише онази част от Закона за управление на отпадъците, която третира разделното събиране на боклука. За гражданите нормите в закона са факт от половин година и с хаоса вече всички са свикнали, а особени драми няма. За фирмите обаче правилата влизат в сила от 1 януари 2013 г., и както обикновено става - проблемите там вероятно ще са по-осезаеми.

Нова година - нови задължения

От началото на идната година всички фирми са задължени да събират разделно отпадъците си от хартия, пластмаса, стъкло и метали. Както и да ги предават или на дружества, които имат разрешение за търговия с тях, или пък на специални организации по оползотворяването им. Досега длъжни на това бяха само промишлените предприятия. От 1 януари правилото ще важи за всички ползватели на търговски обекти, промишлени и административни сгради. Санкцията е от 3 до 10 хил. лв. за първо нарушение. Отговорник е кметът, а общината решава кой да е санкциониращият орган - инспекторатът, екополицията или отделни инспектори. 

Проблемът е, че както досега гражданите, така сега и фирмите, а и администрацията, не са наясно с новите си задължения, а според директори на организации за оползотворяване на отпадъците в повечето общини няма и наредби как да се изпълняват те. Тоест много вероятно често ще се прилага правилото, според което не се глобяват фирмите в общини, които не са организирали система за разделно събиране.

Междувременно обаче Министерството на околната среда и водите (МОСВ) издаде наредби и указания, които дописаха закона разнопосочно и създадоха малък хаос сред компаниите.

Да събираш без кошче

Според закона фирмите и учрежденията са длъжни да събират отпадъците си и да ги предават на специализирани дружества. Кметът пък трябва да сключи договор с фирма, която да осигури цветните контейнери в общината. Според последните "Задължения на търговските обекти", публикувани от ресорното министерство на сайта му обаче, не е задължително магазините и учрежденията да имат кошчета за разделно събиране. "Въвеждането на това изискване в никой случай не означава да се променя цялостно организацията на дейността на търговските обекти, като се закупуват или поставят специални съдове за сметка на търговеца.

Необходимо е единствено да бъде сключен договор с фирма, която да обслужва това задължение, като в най-честия случай това ще бъде организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки. По този начин ще се използва наличната инфраструктура от цветни контейнери, като могат да се договарят допълнителни, които да обслужват специално търговските обекти и административните сгради", отбелязват от министерството. 

Въпросът как се събира боклук без кошче

има разнопосочно четене. В закона не е записано какво представлява системата за разделно събиране. Според наредбата на МОСВ по въпроса, това е съд, чувал или контейнер, поставен в мястото за продажба или такъв на улицата. Има възможност за събиране и в торби, които да се оставят на тротоара. С една дума, трактовката на задълженията на фирмите за момента е толкова широка, че практически не изяснява нищо. От самото ековедомство обясниха пред "Капитал", че преди всичко трябва да бъдат актуализирани общинските наредби по въпроса.

"По отношение на самото осъществяване на разделното събиране то не е обвързано задължително с разполагането на определен вид кошчета или друг специфичен вид съдове. Всеки обект има възможност да определи по какъв начин да събира отпадъците, стига да доказва, че те се събират разделно", е коментарът на министерството. Оттам допълват, че контролът ще се извършва от служителите на регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ).

Парите за смет


Според организациите по оползотворяване на опаковки наистина има проблем със забавеното разясняване на новия закон. "Досега нямаше масирана информационна кампания какви са изискванията и какви санкции да очакват търговските обекти. Има и много общини в България, които също не са наясно със закона. Дали обектите ще си вадят във вързопче хартията пред магазина, дали и с кого ще сключат договор е въпрос и на наредба в съответното населено място, и на заповед на кмета", коментира Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на "Екопак". От друга от специализираните организации изразиха съмнение, че още от началото на годината ще се налагат глоби. "Дружествата, които имат повече отпадъци, обикновено са се погрижили за тяхното събиране и извозване. Всяка фирма обаче има различни по обем отпадъци и няма универсално решение", отбелязва Диан Димов, изпълнителен директор на "Булекопак". По думите му "Булекопак" плаща на фирмите за отпадъците, ако те са еднотипни и не се налага да бъдат сепарирани. Ако пък количествата са малки или фирмата е на труднодостъпно място, начисляват минимални цени за извозване и ползване на сепариращата инсталация. "Като цяло разходите за събиране не могат да бъдат покрити от стойността на отпадъците. Издържаме тази дейност от продуктовите такси", отбелязва Тодор Бургуджиев.

Така се оказва, че от началото на годината глоби може и да има, но ако общината реши и е успяла да създаде съответните наредби.

Глобите за граждани
Ако някой изхвърли хартия на улицата в Берлин, след няколко минути ще бъде глобен с 40 евро за неспазване на закона за отпадъците. В България глобата е още по-жестока - от 300 до 1000 лв. Разликата е, че тук тя почти не се прилага. Санкцията важи и ако например опаковка от мляко, която подлежи на рециклиране, бъде изхвърлена в контейнера за битови отпадъци, а не в коша за разделно събиране. Наказание може да има и ако някой изостави на улицата старата си кола, вместо да я предаде, или ако изхвърли битов отпадък в някой от цветните контейнери за разделно събиране.

*Оригинално заглавие: Разделно объркване