Запалена свещ, нежна музика и женски глас; две руси, усмихнати деца помагат на родителите си да приготвят вечерята. Други две, с червени коледни шапки, пускат хартиени фигурки във водата. "Не ти трябва богатство, за да направиш света около себе си хубав. Просто започни. IKEA."
Дитер Отт има малко по-различен опит със света около себе си и особено този, който му е показала IKEA. През 1986 г. 22-годишният тогава германец е бил политически затворник в бившата Германска демократична република, изпратен в затвора "Наумбург" в провинцията Саксония-Анхалт. Всяка сутрин Дитер Отт е бил откарван с автобус с решетки до местната фабриката за мебели, която се е намирала на 20 минути разстояние. В хале без прозорци и при тежки условия Отт е изработвал шарнири за шкафове, дръжки за врати, колела за столове. "Ако знаех, че произвеждам за IKEA, може би щях да се радвам", казва с чувство за хумор германецът днес.

Не всичко е цветно

В днешните представи IKEA е една от най-успешните компании в световен мащаб, историята й се разказва във всички учебници по маркетинг и управление и се дава за един от най-положителните бизнес примери за всички времена: уникална концепция, изпитан модел, безотказна машина. Клиентите на IKEA често пъти се асоциират с компанията, обвързват живота си в тясна връзка с нея, като се обграждат с нейните продукти до най-малкия детайл. Новите магазини на веригата се чакат с нетърпението, с което децата очакват Дядо Коледа, а всяка премиера може да засенчи концертите на Мадона.
През изминалата седмица в един от най-големите и важни пазари за шведската компания - германския, образът на добър работодател и социално справедлива фирма беше сериозно засенчен. Като много други западни производители, които съществуват от повече от 50 години, и IKEA попадна в мрежата на собственото си минало. Специален доклад на консултантската фирма Ernst&Young, поръчан от самата IKEA, разкри доказателства, които мнозина биха искали да изтрият от спомените си.
В следвоенна Германия, в годините, в които страната беше разделена от Желязната завеса, политически затворници от бившата комунистическа част са били принуждавани да работят против волята си и са правили мебели за шведската компания. Първите информации за работодателските практики на шведския концерн се появиха в някои медии в Германия и Швеция още преди около година, когато компанията отричаше да има информация за това. Темата доби такава популярност, че фирмата се видя принудена да реагира: IKEA назначи външен консултант, който да направи проверката.

Евтина работна ръка

Резултатите бяха представени преди дни в Берлин и те по никакъв начин не са положителни за компанията. "От името на IKEA искам да поднеса своите най-дълбоки извинения на жертвите или техните представители... IKEA е имала информация от 1978 или най-късно 1981 г., че в някои фабрики или при някои доставчици са използвани политически затворници за производството на продукти й", каза пред журналисти мениджърът на веригата в Германия Петер Бетцел по време на представянето на резултатите от проверката.
През 70-те години шведската фирма е имала отношения с близо 70 предприятия в тогавашната Източна Германия, които са произвеждали за нейните магазини, става ясно от доклада. Още тогава в западните медии са се появявали информации, че мебелите, с които западното консуматорско общество се обгражда, са били произвеждани от жертви на режима на Изтока. Тогава IKEA е определяла тази информация като слухове.
В репортаж на Deutsche Welle Херберт Корнецки разказва спомените си от времето, когато е бил директор на мебелния комбинат "Дрезден-Хелераум". По-голямата част от затворниците там са били от близкия затвор във Валдхайм и е трябвало да сглобяват мебели при висока продуктивност и минимално заплащане. Мъжът посочва върху снимка на известния диван Klippan, който до ден днешен е сред топ продуктите на веригата. "Точно това произвеждахме", казва той.
 "Тези практики са се знаели от много години, но дълго време никой не признаваше за тях", коментира пред "Капитал" политологът от Свободния университет в Берлин Щефен Алиш, който фокусира изследванията си върху този период от германската история. "Но IKEA далеч не е бил изолиран случай", каза още той. Голям брой от западните компании са имали бизнес отношения с ГДР, където са намирали удобна и евтина работна ръка. Алиш посочи и други примери, които той е изследвал: компанията край Дрезден Pentacon, която съществува и до днес, е произвеждала евтини камери за западния пазар, като е използвала при нечовешки условия затворници от Котбус. Сред враговете на политическия режим често пъти е имало млади мъже на по 20 и 30 години, чието провинение е било желанието да заминат на Запад. Сред другите примери, които Алиш посочи, са едни от иконите на германската търговия от 70-80-те години като Neckermann или Quelle. Според него по времето на Желязната завеса е имало между 20 и 40 хил. политически затворници, които са били използвани в интересите на западната икономика.

Да преработиш миналото си

 IKEA в момента е в ситуация, в която трябва да говори открито за скелетите, които се размърдват от гардероба. Оттам декларират, че ще задълбочат проверката, ще финансират мащабно и подробно изследване на документите на "Щази", за да изсветлят този период от историята си. "Като начало е положително, че компанията не си затваря очите пред тази тема", коментира Алиш. Все пак не липсва критика към това, че като че ли нещата не се правят изцяло на светло: досега проверката се прави от компания, която е назначена от самата IKEA. Освен това с аргумента за закрила на личните данни не е показан целият доклад, а само резюме от него. "Нещата трябва да се правят по-открито", казва Алиш.
Натискът обаче няма да свърши дотук и той ще има последстия поне в две посоки. От една страна, общественият интерес ще следи отблизо как се развива казусът, тъй като IKEA е достатъчно популярна компания, често пъти представяна за пример сред работодателите. Директен натиск ще има и от жертвите на режима или техните представители. Те вече обявиха своите конкретни искания за обезщетение. Според Стефен Алиш практиката в подобни случаи е компанията да създаде фонд, от който да се компенсират пострадалите от миналото.

IKEA като много други

Шведската компания нито е първата, нито е последната, която трябва да се справи със своята история. След войната десетки фирми са се възползвали от приятелските си отношения с комунистическия режим така, както преди това са се облагодетелствали от близостта си до Хитлер. За никого не е тайна, че създателят на Puma например Рудолф Даслер е бил известен националсоциалист и привърженик на режима на Хитлер. Неотдавна една от най-големите компании за храни в Германия – Dr. Oetker, беше атакувана заради разкритията, че в миналото фамилният бизнес се е възползвал от близките си контакти с нацисткия режим. Примерите са стотици и цялата германска индустрия може да разкаже спомените си от годините на Втората световна война. За да изкупят вината си, много от фирмите през изминалите 20-30 години изплащаха обезщетения на жертвите от режимите през специално за целта създадени фондове. Някои открито говорят за миналото си, други изпускат годините между 1939 и 1944 в корпоративната си история. Но във всяка компания екипите по кризисен PR стоят на стартова позиция, готови да се задействат в момента са нова порция факти от миналото.
Както при IKEA, така и при всички останали негативите от миналото ще имат по-скоро имиджов ефект. Едва ли днес някой ще бойкотира дадена марка, защото преди няколко десетки години е произвеждала продуктите си в нечовешки условия и се е възползвала от евтина работна ръка.
По-важното е какво се случва сега и дали уроците от миналото са научени. В много случаи условията на производство днес не са по никакъв начин по-различни от тези по време на войната например. Само мястото е в източна посока и възрастта на работниците – доста по-малка. Знае се какви са условията за работа във фабриките на глобалните компании в Азия – унизително ниско заплащане, работа от по 15-20 часа, условия, опасни за нормалното човешко тяло. Проблемът е, че фразата "нищо лично, просто бизнес" е валидна и до днес.

*sweatshop - английски термин за фабрика, в която се налагат нечовешки условия на работа, обикновено в разрез със законовите изисквания за работно време, заплащане, използване на детски труд и др.