Министерството на данъчното облагане в Дания обяви, че преустановява прилагането на т.нар. "мазен" данък, който беше въведен през октомври м.г. Ведомството мотивира решението си с обяснението, че налогът върху мазнините в храните само е увеличил административните разходи на компаниите и е принудил датчаните да минават границата, за да си купуват нездравословни хранителни продукти. "Мазният" налог и разширяването на обхвата на данъка върху шоколадовите изделия с т.нар. данък "захарни изделия" бяха критикувани, тъй като доведоха до повишаване на цените за потребителите, на административните разходи на компаниите и изложиха на риск много работни места в Дания", се казва в официалното становище на Министерството на данъчното облагане.

"Мазният" данък прибави още 16 крони (2.7 долара) за килограм наситени мазнини във всеки продукт и се начисляваше върху всичко, съдържащо този вид мазнини - дори и върху суровини като масло и мляко. Цената на 230 г масло, например, се увеличи с 2.20 крони, или с 37 цента, но очевидно по-големият проблем бяха административните главоболия, които трябваше да изтърпят хранителните компании при определянето на новите цени. Датското данъчно министерство заяви също, че ще се откаже и от плановете си за данък "захарни изделия".

Решението на властите в Копенхаген е изключително интересно и идва в момент, когато САЩ и други държави се опитват да накарат потребителите да консумират по-здравословни храни в рамките на провежданите от тях политики, насочени срещу затлъстяването на населението.

Миналата година Унгария въведе данък от 50 цента върху мазните храни, както и по-високи ставки върху содата и алкохола. Постъпленията от тях отиват за здравни грижи за населението. В началото на ноември френските сенатори поискаха да бъде въведен данък върху храните, съдържащи палмово масло - налог, наречен "данък Нутела" на името на известната марка течен шоколад, който ще поскъпне в резултат на новата такса.

Израел също облага нездравословната храна с данък, а британският министър-председател Дейвид Камерън обяви, че правителството му обмисля "мазен" данък, подобен на този в Дания. "Погледнете колко е зле положението в Америка и си помислете какво ще се случи тук, ако не предприемем мерки. Да, това трябва да бъде призив за пробуждане", каза Камерън в телевизионно предаване.

В САЩ Ню Йорк има водеща роля във войната срещу мазнините. Властите в мегаполиса забраниха изкуствените трансмазнини в храните, сервирани в ресторантите; върху менюто са залепени етикети с броя на калориите в порциите; наскоро бе приета и спорната забрана за сервиране на големи чаши с газирани напитки в ресторанти, които в момента се готвят съдебно да обжалват това решение. Вашингтон също обмисля подобна мярка за газираните напитки. Трудно е да се прогнозира дали тези закони наистина ще подобрят общественото здраве или ще последват примера на Дания и властите ще се откажат от тях.

Забраната на трансмазнините в Ню Йорк, която бе въведена през 2006 г., намали значително потреблението им, според проучване от 2009 г. Данните показаха, че процентът на ресторантите, използващи трансмазнини, е намалял с 50% и е по-малко от 2%. Поставянето върху менютата на етикети с броя на калориите не е променило значително потреблението, въпреки че много американски градове също въведоха тази практика.

Междувременно проучване за потреблението на тютюн показа, че пушенето е намаляло драстично, след като цените на цигарите се повишиха с почти 50% през последното десетилетие. Други проучвания за храните пък стигнат до заключението, че 10% данък води до с около 10% намаляване на калориите, консумирани от облагания продукт.

В Дания "мазният" данък остана доста непопулярен, защото се смята, че има негативен ефект върху бизнеса. Съюзът на датските производители на хранителни стоки твърди, че въвеждането на налога е довело до загубата на 1300 работни места в търговията на дребно и в производството. Проблемът със затлъстяването в Дания съвсем не е толкова сериозен, както в САЩ: 13% от датчаните са с наднормено тегло, според данни на датските здравни органи, докато в САЩ 35% от хората имат проблеми с наднорменото тегло, така че последиците от изоставянето на "мазния" данък в Дания няма да са толкова страшни.

Проучване, направено през май от "Бритиш Медикъл джърнъл" установи, че данъците върху вредните храни трябва да увеличат цената на нездравословната храна с 20%, за да се намали консумацията до ниво, което ще е достатъчно да повлияе затлъстяването. Освен това налозите трябва да бъдат комбинирани с предоставянето на субсидии за плодове и зеленчуци, така че потребителите да не се откажат от един нездравословен навик заради друг такъв.