Малкото пернишко градче Радомир неофициално е известно и като българската столица на бозата. Благодарение на уменията на местните майстори славата му като такава датира от началото на XX в. В града се намира и единственият в света паметник на бозаджията. Днес обаче наследниците на този занаят в региона се броят на пръсти. Бизнесът е труден не само заради кризата, но и защото хората вече са позабравили сладката зърнена напитка, казват собствениците на фирми от този бранш. Дори и класическата комбинация баничка с боза вече не е толкова актуална - "течната баничка" изгуби позиции в конкурентната борба с новите напитки - по-модерни, по-здравословни, по-рекламирани или просто такива, които повече допадат на вкуса на младите.

С носталгия по миналото

"Бозата вече започва да се забравя. Тя не е сред любимите напитки на младите. Показателно е, че имаме сериозно раздвижване на продажбите, след като изплатят пенсиите", разказва Бойко Йорданов, собственик на компанията "Еврогаз", която произвежда боза в с. Долни Раковец, на около 10 км от Радомир. А думите му са доказателство, че по-възрастните хора имат по-силна връзка с продукта. От една страна, това е въпрос на потребителски навици, а от друга - сантимент, който ги връща в детството или онези времена, в които тя е била по 6 стотинки.

"Разцветът на бозата беше преди 1989 г. Имаше времена, когато в Радомир се произвеждаха по 120-130 тона на месец. Тогава имаше обаче и кой да я пие, имаше хора. Сега селата пустеят, затвориха много училища, а и се купуват повече газирани напитки", казва Стефан Велинов, председател на ГКП "Наркооп" в Радомир.

Неформалното преброяване на радомирските бозаджии, което направихме, установи, че днес в самия Радомир има само две бази – тази на "Наркооп" и на фирмата, която произвежда биобоза за марката "Хармоника". Други двама радомирци поддържат традицията и правят боза в с. Долни Раковец и Перник. Местните производители посочват и че в самия Перник имат конкуренция от още двама предприемачи. Но дори общото количество, произведено от всички тях, е десетократно по-малко в сравнение с преди 20 години. Средно фирмите правят по около 1 тон на ден, а основният им пазар е в София, Перник, Кюстендил.

В ценовата преса

Бизнесът с боза има резлив вкус не само защото стоката не е "модерна", а и защото всички разходи, свързани с производството й, непрекъснато се увеличават през последните години. Поскъпват амбалажът, горивата, а и самите суровини, отчитат производителите. В същото време те са принудени да се въздържат от повишения на цената на крайния продукт, за да не отдръпнат потребителите допълнително.

Бизнесът е труден и защото бозата е продукт с относително кратък срок на годност – около 8 дни. Което означава, че дистрибуцията му не е лесно упражнение и изисква сериозен капацитет и организация от страна на продавача. Предвид сравнително малката печалба от евентуалната търговия на едро с боза нищо чудно, че дистрибуторите не проявяват сериозен интерес от тази ниша на пазара.

Скандалът с "гръмналата" боза също се оказа малка бомба за производителите, които обаче бързо обясняват как това дори е доказателство, че продуктът е "истински" и затова ферментацията му е ускорена. И подчертават, че е много важно и самите потребители да се съобразяват с това и да съхраняват продукта при подходяща температура - до 8 градуса по Целзий.

Вече обаче има известно напрежение и между фирмите, които ползват консерванти и подсладители, и тези, които използват захар. Първите са категорични, че продуктите им по нищо не отстъпват като качество. Те са по-евтини, а и фактът, че продължават да имат редовни клиенти (на фона на свитото търсене), е показателен, че определено имат място на пазара.

Биоспасение

"Пазарът е слаб и пренаситен, ако не беше биобозата, сигурно нямаше да си заслужава усилията да се занимавам с този бизнес", признава Валентин Данаилов, собственик на ЕТ "Дам-20-Валентин Данаилов", който произвежда за марката "Хармоника". Според него смисъл от цех за боза има, ако се произвеждат големи количества - например над 5-6 тона на ден. По-малкото производството - до 1 тон, е обречено на висока себестойност, казва Данаилов.

Самият той започва да прави боза през 1997 г., като това всъщност е дейност, допълваща другото му производство - на хляб и закуски, където също казва, че има пренасищане на пазара. В момента той произвежда по 500 хляба, 100 козунака и към 400-500 закуски на ден. Освен това три дни от седмицата прави по 500-600 л боза с подсладители, която дистрибурира сам. През пет дни от седмицата пък произвежда и около 1 т биобоза за компанията "Био България", която се  продава под марката й за биопродукти "Хармоника". Фирмата възложител сама поема дистрибуцията й. Това е и единствената сертифицирана биобоза в България. Разликата е, че в нея се влага био тръстикова захар от Бразилия, биоръж от ферма близо до Кюстендил, залага се на максимално придържане към старите производствени традиции, а самият продукт е и сертифициран от "Балкан Биосерт".

"Българинът има отношение към бозата и я обича. Смятам, че има пазар за нея като биопродукт", категоричен е Методи Методиев - мениджър, отговарящ за биопродуктите на "Био България" с марка "Хармоника". Стоката е на пазара от една година, като в началото се започва с около 1 т седмично, а към момента компанията вече продава 4.5 т. Според него продажбите на марката ще запазят естествения си, може би малък, но стабилен ръст и през следващите години. А това е тясно свързано и с тенденцията от последните няколко години да нараства търсенето на биопродукти,най-вече сред младите и по-платежоспособни потребители.

С надежда за по-добри времена

"Започнат ли хората да работят, да получават повече пари, и потребителското търсене ще нарасне, включително и на бозата", категоричен е Стефан Велинов от "Наркооп". Според него бозата има бъдеще и обмисля по-иновативни проекти като продажба на наливна боза (за което споменаха и от "Хармоника"), продажба на боза в магазин на кръстопътя Радомир - Кюстендил и т.н. Ключът е може би не напомнянето на отминалите години чрез бозата, а и превръщането й в по-модерен и желан продукт, което доказват от "Хармоника".

Едва ли можем да си мечтаем да научим американците да ядат баничка с боза вместо хамбургер и кола, французите да заменят кроасаните и портокаловия сок, а англичаните - шунката с яйца и чай. Но пък, докато има българи, които да пият боза, ще има и производители, които да им я осигуряват. Със сигурност и от Радомир.   

*Оригинално заглавие: Бизнес с резлив вкус