На мястото на затворените магазини за облекло, цветя и облекла по централните софийски улици отварят нови аптеки. Лекарства, добавки и козметика се продават в почти всички хипермаркети, на повечето станции на метрото има аптеки. Около 200 хиляди души годишно пазаруват в аптеките в моловете, а в най-новите молове даже ще има по две аптеки. Явно кризата не се отразява върху търсенето на лекарства и бизнесът смело инвестира в нови аптеки. Обектите вече не са малки помещения, а големи пространства около 100 кв.м с концепция здравен магазин - всичко от чая, хранителната добавка, през лекарствата, козметиката, диетичните храни и натуралните продукти и изглежда, че могат да си ги позволят предимно големите играчи - веригите аптеки. Те са и основните инвеститори в най-новите аптеки, като в момента за откриването на нов обект са необходими между 50 и 200 хил. лв. в зависимост от асортимента.

При 4000 общо за България само аптеките в София са 770, като 347 от тях са в някакъв тип верига от два или повече обекта. Общо броят на веригите в София по данни на фармацевтите са около 97. "Пазарът се концентрира и окрупнява и веригите аптеките осъществяват над 50% от продажбите на лекарства в България в стойност, като при хранителните добавки и козметика процентът е категорично над 70%", коментира Виолета Баракова, национален мениджър "Аптеки" в дистрибутора "Софарма трейдинг".

Случващото се при новите аптеки е изключително интересно - вериги от други градове отварят обекти в столицата, собственици на софийски аптеки налагат своя модел в провинцията. Въпреки че като цяло аптеките се разполагат в помещения под наем, има цяла верига аптеки, и то на чуждестранни инвеститори (от Русия), която предпочита да купува помещенията. Аптеките в моловете работят изключително добре.

За сметка на това клиентите започнаха да заобикалят малките квартални аптеки, които заради ограничения финансов ресурс не успяват да се променят и да предлагат пълен асортимент продукти и услуги и много от тях бяха изместени от конкурентите си.

Пазарът като че ли още не е пренаситен и изглежда, че от отварянето на нова аптека се печели и това скоро няма да спре.

В момента средната покупка от една аптека е около 10-12 лв. и собствениците смятат, че при месечни обороти средно над 40 хил. лв. на обект имат шанс да се развиват добре и през следващите години.

В метрото и мола

Моловете и хипемаркетите са новите горещи точки на търсенето на лекарства и повечето аптеки все повече се изместват от поликлиниките и болниците към големи търговски улици и точки.

"Пазарът се концентрира в зависимост от инфраструктурните проекти. Метрото в София променя движението на хората и част от аптеките, които досега са били силни, могат просто да намалят продажбите си, защото вече не са на пътя на хората. Другото място, което концентрира обороти, са търговските центрове и моловете заради възможността клиентът да получи всичко на едно място", коментира Красимир Славчев, изпълнителен директор на "Ес Си Ес франчайз". По думите на Георги Калинов, съсобственик на аптеки "Адонис", аптеките в метрото в момента са печеливши обекти.
Наемите на аптеките в моловете и до метрото са около 100 евро на квадратен метър и по общи изчисления една средноголяма аптека плаща около 10 хил. лв. месечно. За сметка на това месечните обороти категорично надвишават 100 хил. лв. Принципът е, че в мола като цяло не ходят болни и неплатежоспособни клиенти и търсенето не е ценово ориентирано. Аптеките там не работят с рецепти на здравната каса просто защото няма такова търсене. Обикновено около 70% от оборотите са от медицинска козметика, хранителни добавки и по-малка част от лекарствата.

"Явно интересът към аптеките е голям и в новите молове е предвидено да има не по една, а по две аптеки, тъй като собствениците не мислеха, че е удобно клиентите им да се разхождат от единия до другия край на обекта, за да си купят аналгин", отбелязва Анастасия Иванова, управител на "Фарма мол", която стопанисва една от най-големите аптеки в столичен търговски център. Според нея обаче вътрешната конкуренция в мола на две аптеки на различни собственици просто ще раздели продажбите на две. Имало мол, в който инвеститорите дори планирали пет аптеки, но впоследствие се отказали.

"Съществува опасност в скоро време всеки квартал в София да има свой мол и по брой на такива центрове да заприличаме на Слънчев бряг по брой хотели. Ясно е, че в един момент клиентопотокът може да намалее и затова трябва да се търси най-добрата посока за запазване на търговската марка, за най-добрата услуга, асортимент или за това, което ще отличи аптеката от всички останали", смята Анастасия Иванова.

Собствениците на аптеки посочват и още един голям минус на търговските центрове - обикновено договорите за наем са дългосрочни - за около пет години.

"Наемите на централните софийски улици са в пъти по-ниски именно защото търсенето се измести в търговските центрове. Така е по-удобно да се направи голяма аптека в центъра, където минават 10 пъти повече хора. Моловете имат императивни и непрекъсваеми договори и не дават възможност за стъпка назад, ако проектът се окаже неуспешен. В моловете е жизнено важно да присъстват марки, за които платежоспособността на клиента е над определено ниво и това не осигурява масова и достъпна услуга", смята Николай Костов, собственик на аптеки "Ремедиум", които са разположени в централните улици и в големите квартали.

Не, мол(я)

Аптеката до болницата или навсякъде, където е възможно да се отвори, все още не е чезнещ модел. Концепцията на лоу-кост аптеките, които да привличат масовия клиент и да са близо до лечебните заведения, продължава да печели. Именно на нея залагат големите национални вериги - "Марешки", "Ес Си Ес франчайз", чиито обекти продават основно медикаменти и работят със здравната каса.
"90% от продажбите ни са на лекарства. Според нас оборотът няма да се измести в моловете и търговските центрове и затова не правим обекти там - не е нормално болен човек да се разхожда в мола и да си купува лекарства. Подходящото място за аптека е където са болните хора", смята Веселин Марешки, собственик на едноименната верига аптеки. По думите му има място за още нови аптеки, тъй като дори и да съществуват две аптеки една до друга, щом те не затварят, означава, че има достатъчно пациенти за всички.

Това, за което са скептични всички собственици, е за бъдещето на малките аптеки, които не се променят, не инвестират в пълна продуктова гама лекарства и козметика и не предлагат много услуги на клиентите.

Финансирането на разрастването обикновено става със собствени средства и затова предимство имат големите аптеки с големи обороти. Собствениците отбелязват, че като цяло банките охотно кредитират нови аптеки, а доставчиците също предлагат отложено плащане. Обикновено аптеката изплаща инвестицията си и излиза на печалба в период от шест месеца до пет години. Напоследък бизнесът се отказа от идеята да притежава помещението, в което е обектът, и като цяло това намали периода на възвращаемост. 

*Оригинално заглавие: Аптеки на всеки сантиметър