Краят на млечните квоти и шеметно повишаващото се търсене в развиващите се страни ще промени млечния бранш в Европа. Какво ще се стовари върху главите на фермерите млекопроизводители и върху мандрите описва в серия от публикации в сп. Top agrar Кевин Белами, експерт по проблемите на млечните пазари в Rabobank в холандския град Утрехт, информира farmer.bg.

Очаровани млекопроизводители очакват 1 април 2015 г. След 31 години приключва времето на млечните квоти в ЕС. Но пазарът на мляко се променя бързо още отсега. По изчисления на експерти от Rabobank търсенето на млечни продукти в следващите пет години ще расте средно с около 2,4 % годишно. Причина е увеличаващото се население на света и увеличението на потреблението на мляко на глава от населението с около 1 % на година.

Затова падането на цените на млякото в началото на тази година не се дължеше на намаленото търсене, а на това, че производството на мляко в световен мащаб нарасна много бързо. Причина за това бяха преди всичко добрите цени през 2011 г. и благоприятните атмосферни условия в най-важните млекопроизводителни региони.

Консумацията на млечни продукти нараства особено много в развиващите се страни. Затова пък прирастът в САЩ и Европа е ограничен. Отчасти потреблението дори стагнира, защото потреблението на глава от населението вече е доста високо и населението нараства сравнително бавно.

Консумацията нараства с 6 до 7 %. В сравнение с това именно пазарите в развиващите се страни се разрастват изключително бързо. В Азия консумацията на млечни продукти нарастваше с 6% годишно, в Южна Америка дори със 7%.

Специалисти предричат, че в периода 2010-2020 г. консумацията на мляко ще нараства приблизително така: в Индийския субконтинент с 56 млрд. кг., в Китай - с 18 млрд кг., в Канада и САЩ - с 15 млрд. кг., в Африка, южно от Екватора - с 11 млрд. кг., в Южна Америка - с 10 млрд. кг. и пр. Причина за това са главно нарастващите налични доходи на потребителите, предизвикани от икономическия бум в някои развиващи се страни.

Нарастващата заетост на жените и желанието за по-добро хранене тласка напред търсенето на млечни продукти и на млечни напитки за кърмачета. Глобалната нарастваща популярност на западни ястия със сирене засилва тази тенденция.

Интересно е също така, че търсенето расте най-бързо там, където млякото не достига. Въпреки старанието на млекопреработвателните концерни да увеличат производството на мляко в Китай, на китайците досега не се удаде, да покрият нарастващото вътрешно търсене на млечни продукти със собствени сили.

Същото се отнася и за Индия: В страната, която е най-големият производител на мляко в света, се ускорява нарастването на населението и придобиването на градски облик на консумацията на мляко и млечни продукти. Но далеч недобре организираното предлагане (70% от млякото не се продава на мандрите) може трудно да обслужи търсенето.

Въпреки че индийското правителство се стреми да осигури масирано самозадоволяване с мляко и млечни продукти, предвид развитието на потребителското търсене в бъдеще ще трябва да се "отворят шлюзовете" за внос повече, отколкото в миналото. Това си проличава и от факта, че част от Индийския парламент се мъчи да бъдат разрешени директни чуждестранни инвестиции в търговията на дребно с хранителни стоки. Ако това се случи, автоматично ще се засили натискът да бъдат внасяни маркови млечни продукти.

И в други региони, вносители на млечни продукти, производството се разширява твърде мъчително. В Северна Африка и в Близкия Изток липсва устойчиво водоснабдяване. Също и в Русия усилията да бъде достигнато старото ниво преди обрата и да бъде увеличено производството на мляко и млечни продукти претърпяха неуспех.

Огромните пазарни възможности в Китай, Индия и Русия не оставят на мира големите млекопреработвателни концерни по света. Интересното е, че седалищата на повечето от тях са в индустриалните държави, които в същото време са нетни експортни региони за млечни продукти. Фирмите мобилизират днес с високи темпове всички ресурси, за да посрещнат нарастващото потребителско търсене на новите пазари и да могат да се настанят трайно там.

Предизвикателството е огромно. Годишният прираст на световното търсене на мляко с около 2,4% отговаря на сегашното годишно производство на Нова Зеландия. Това количество трябва да нараства всяка година допълнително, ако тенденциите се запазят такива, каквито са сега.