Тютюнопроизводителите обичат да припомнят как България е плащала част от репарациите си след двете световни войни в натура с тютюни. Историята си е история, новите реалности - нещо друго. Ако оставим настрана носталгичните вметки, факт е, че с отглеждането на тази култура в България сега са засети около 250 хил. декара, отглеждат ги 200-250 хиляди души, а почти 90% от произведените количества се изнасят за сума от около 400-500 млн. лв. годишно, формирайки около 45% от приходите от експорт на аграрни култури. Или накратко - секторът, освен че е чувствителен по социални и етнически причини, не е и малък по обем. Затова е не само странно, но и късогледо, че българските управляващи нямат политика нито за осигуряване на алтернатива за земеделците от този бранш, ако той по европейски почин се неглижира, нито пък такава за защитата му (ако има обоснована воля за това). За пореден път практиката да се правят спорадични кампании на държавата без ясна стратегия се затвърждава и сега: две години след като се заговори за допълнителен пакет мерки на еврокомисията срещу тютюнопушенето, които ще нанесат нов удар върху цялата индустрия, сега, когато промените са на път да бъдат приети, българският кабинет се хвърли в офанзива за протекция на местното производство. И като всяка закъсняла кампания и тази трудно ще успее.

Няма тютюн, няма проблем

Макар и мерките за борба с тютюнопушенето да не идват директно от Брюксел, а по линия на Световната здравна организация (СЗО) и нейната Рамкова конвенция за контрол на тютюна, сега Старият континент е на път да се сдобие с промени в директивата си за тютюневи изделия, продиктувани от СЗО. Които на практика ще забранят почти цялото производство на тютюни в България и ще преобърнат тотално познатия начин за продажба на цигари. Мерките са на етап консултации в еврокомисията, след които предстои тя да направи предложение за приемането им от Европейския парламент. Един от най-съществените моменти в проекта е да бъде забранено в цигарите да се влагат каквито и да било други съставки от други тютюни извън сорта "Вирджиния". В цяла Европа обаче се пуши предимно смес от тютюни, в която основните сортове са "Бърлей" и ориенталски тютюни (т.нар. american blend). Цигари от чиста "Вирджиния" се пушат само във Великобритания, Канада, Китай, част от Азия, Австралия и в част от Африка.

Българското правителство в лицето на земеделския министър Мирослав Найденов през седмицата реагира, като обеща страната ни да се обяви против мярката и изпрати съответните писма до Брюксел. Интересното е, че цялото говорене, съвещания, срещи и обещания към производителите се случи едва след като българските асоциации участваха в конференция на производители на ориенталски тютюни (заедно с Турция, Гърция, Сърбия, Македония и Киргизстан), след която излязоха с предупреждение, че поминъкът им е застрашен, и написаха писма до всички възможни институции. Към тях се присъединиха и цигарените компании, които също ще бъдат засегнати от директивата. На практика става въпрос за бизнес от близо 3 млрд. лв. годишно. От тях 1.7 млрд. лв. са вноски от акцизи, което пък формира 9% от бюджетните приходи на България.

В България над две трети от производителите отглеждат именно ориенталски тютюн и ако той бъде забранен за влагане, необходимостта от него ще отпадне от само себе си. "В бранша около 5% е производство като бизнес и 95% е поминък, начин на препитание за 4-5-членни семейства. Сортовете се отглеждат в най-бедните райони на Южна и Североизточна България – планински и полупланински, на плитки и непродуктивни почви. България е рай за ориенталските тютюни – от 84 хил. производители в Европа 42 хил. са тук. Правени са много опити – на тези почви не може да вирее друго и ако производството бъде забранено, тези региони ще се обезлюдят", твърди Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите. По думите му няма никакви научни доказателства, че тютюните извън фаворизирания сорт "Вирджиния" са по-вредни. "Опасенията ни са свързани с това, че държавите производители, които не са подписали Рамковата конвенция на СЗО (САЩ, Аржентина, Куба, Етиопия, Мозамбик, Малави, Швейцария), искат да продължат да произвеждат тютюни и всъщност да превърнат страната ни във вносител на тази суровина", казва Филев.

"Проблемът е не само на българските, а и на всички европейски производители. Смятаме, че има синхрон в действията по защита на тютюнопроизводителите и в лицето на премиера, министъра на земеделието, парламентарната комисия по земеделие, евродепутатите. Те са убедени, че ще отстоим интереса си и няма да закрием производството на тютюн. Ако това се наложи, настояваме за 10-годишна компенсация за стопаните. Франция е получавала такива компенсации осем години, за да премине към отглеждане на други култури. Гърция е извоювала 500 млн. евро компенсации, за да намали производството на тютюн", отбелязва Филев.

Без аромат, без марка и тайно

Друго радикално предложение на ЕК е да бъдат забранени не само смесите от тютюни, но и допълнителни ароматизатори – ментолът, плодовите и цветните аромати. Ако тази мярка бъде приета, традиционно отглежданите в България тютюни, дори и да се произвеждат, няма да бъдат изкупени от цигарените концерни (в масово продаваните марки цигари използването на плодови аромати е силно застъпено, макар и в крайния бленд есенциите да не се усещат.)

И още: според цитиран в немската преса нередактиран проект без конкретна дата ЕК обмисля да въведе стандартизирани опаковки за цигарите само с по 20 цигари и с еднакъв формат - King size. Предлага се и забрана на опаковките със заоблени ръбове, на слим и цветни цигари, филтри в корков цвят и рекламиране на качеството на тютюна (например биологичен, естествен). В допълнение комисията обмисля да предложи увеличаване на размера на здравните предупреждения (от 40 на 75% от площта на опаковката) и така да намали още пространството върху кутията, върху което се изписва марката на продукта. Която пък да е с еднакъв за всички брандове шрифт. Друга мярка от същия пакет е цигари да не се излагат никъде по регалите, а да се продават само срещу поискване - изпод щанда.
Така понятието маркетинг ще стане, ако не безсмислено, то виртуално за производителите. Конкретно в случая с България пък пазарът ще бъде тотално трансформиран. В момента по данни на компаниите от сектора слим цигарите заемат около 33% от общите продажби в страната, а цигарите 100 или 120 мм – около 25%. Или общо 58% от пушачите ще трябва да сменят марката си.

Реакцията на бранша е очаквана. В специална декларация до правителството те прогнозират, че предложените мерки няма да намалят пушенето, а ще улеснят незаконната търговия и фалшифицирането на марки. Самите производители пък няма да могат да се конкурират помежду си и ще се отличават пред клиентите единствено на база цена.

Първо "за", после "против"

Активността на правителство и парламента в защита на производителите можеше и да изглежда похвална, ако бяха се случили навреме. СЗО и ЕК не обмислят мерките от вчера. Единствено през 2010 г. по време на консултациите за позицията на България за 4-ата конференция на страните на Рамковата конвенция за контрол на тютюна на СЗО България е изразила становище, в което се обявява срещу евентуалната пълна забрана на всички съставки, влагани в цигарите. Самата забрана впрочем продължава да се обсъжда от СЗО и това ще продължи на предстоящата Конференция на страните през ноември 2012.

В същото време обаче, отново през 2010 г., когато Генерална дирекция "Здравеопазване" на ЕК излиза с подобно предложение за забрана на всичко освен "Вирджиния", България е изпратила едно-единствено становище по проекта. То е на Министерството на здравеопазването и се съгласява с всички драконовски мерки: за забрана на съставките, за уеднаквяването на опаковките и вида на цигарите и за продажбата им под щанда само при поискване. Останалите ведомства не са дали никаква позиция по въпроса.