Ако се вдигне минималната работна заплата, ще се стимулира увеличаването на безработицата. Фокусът трябва да е заетостта, а не административното покачване на заплати в частния сектор.

Това коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика в сутрешния блок на БНР.

Припомняме, че миналата седмица синдикатите поискаха минималната работна заплата в страната да стане 330 лева от октомври тази година. Ганев категорично се обяви против едно такова решение.

Пряката връзка между нивото на заплащане и заетостта е, че колкото повече оскъпяваш един труд с подобни задължителни плащания, толкова по-малко такъв труд ще има, категоричен е Ганев.

Политиката на доходите трябва да бъде там, където държавата плаща. Там, където държавата не плаща, а именно в частния сектор, на държавата не й е мястото да се меси във възнагражденията, каза икономистът.

Негативният ефект го видяхме. Минималните осигурителни прагове в кризата бяха вдигнати около 30% и това доведе до тоталния натиск на заетостта надолу. Няма как да създадеш нови работни места, ако ти си ограничен и нямаш поръчки, а в същото време държавата ти вдига минималния осигурителен праг и на практика 100-те работници, които имаш, вече ти струват много по-скъпо, посочи той.

Факт е, че има натиск и то чисто монетарен на база на политиките, които се провеждат в света и в Европа, натиск към това цените да вървят нагоре. Има и съответните обективни неща за конкретни стоки, каквато е ситуацията при храните. Проблеми от гледна точка на инфлацията ще има, но те в краткосрочен план няма да бъдат толкова водещи.На нас в случая проблемът са ни доходите и липсата на достатъчно пари да се покачат. Инфлацията е дългосрочен проблем, коментира икономистът.

Относно идеята за намаляване на ДДС за храните, Ганев посочи, че това е доста стар дебат, който към момента има своето решение в България, а именноставка ДДС, която е еднаква за всички.

Така е най-справедливо. Не изкривява пазара и всички понасят равна тежест. Дебатът трябва да е какво да е нивото на ДДС по принцип. Ако чувстваме, че то налага доста голяма тежест върху потреблението, то нека просто намалим ДДС за всички. В крайна сметка обаче оттам идват най-сериозните приходи в бюджета, т.е. ако искаме по-нисък данък върху потреблението, трябва да мислим и за по-малко разходи, които да дойдат отнякъде, или пък орязване въобще на функциите на държавата, обясни икономистът.

Така или иначенамаляването на ДДС за една конкретна стока автоматично ще изкара другите сектори – те ще поискат за книгите, за науката, за каквото и да било, и в следващия момент ще се окаже, че се създава на практика една буря в държавата от сектори, като всеки се опитва да покаже кой е по-важен. Там, където успеят да се преборят, автоматично означава и по-малко приходи в държавата, а в същото време ще означава и насочване потреблението към такъв тип стоки, продължи Ганев.

По-рано днес финансовият министър Симеон Дянков категорично отрече възможни опции за промяна на косвения данък, като обяви, че догодина ДДС няма нито да се намалява, нито да се диференцира.