Преките чуждестранни инвестиции нарастват повече от шест пъти за периода януари - май и достигат 473.8 млн. евро в сравнение със 72.2 млн. евро за същите месеци на миналата година.
Това показват данните на Българската народна банка, от които личи още увеличение с 61.5% в инвестициите за последните дванадесет месеца (юни 2011 - май 2012) в сравнение с предходните.
Чуждестранните инвестиции са важни, защото се приемат като първия фактор, който ще събуди икономическия растеж в България и по линия на заетостта и доходите, за да се отпушат потреблението и банковото кредитиране.
Макар и тенденцията да е положителна, ръстът идва от много ниска база и впечатляващите проценти не се пренасят в икономически растеж, който през първото тримесечие бе само 0.5% на месечна и 0% на годишна база. Вложенията на чуждите компании в България за първите пет месеца са едва 18% от сумата, инвестирана през същите месеци на предкризисната 2008 година.
Затова и анализаторите не бързат с оптимистичните прогнози, като за положителни новини разчитат главно на летните и есенните месеци, тъй като през второто тримесечие все още липсваше сигурност за разрешаването на дълговата криза в Гърция, Испания и Италия.
Къде отиват парите
Централната банка посочва месечни данни само за инвестициите в недвижими имоти, а за останалите сектори разбивка се публикува веднъж на всяко тримесечие. Така се вижда, че общо 20% от чуждите инвестиции (98 млн. евро) са насочени в сектора на недвижимите имоти.
Според източници на "Капитал Daily" най-много средства са насочени в енергийния сектор, като става въпрос основно за вложения в мощности за възобновяеми източници. За януари-март в сектора са вложени 27% от всички чуждестранни инвестиции, като търговията и други сектори също изпреварват недвижимите имоти (вижте графиката за пълна разбивка).
Колкото и да е малък мащабът им, структурата на преките инвестиции също се подобрява. Увеличение от 204 на 346 млн. евро има при вложенията в основен капитал, което отразява по-дългосрочни намерения на една чужда компания да се ангажира с местни дейности.
При вътрешнофирменото кредитиране също има положителен поток от 104.7 млн. евро, след като за петте месеца на миналата година чуждите фирми бяха върнали 171.8 млн. евро повече от новополучените кредити. Забавяне има при реинвестираните печалби, чийто размер е 22.5 при 39.4 млн. година по-рано.
Положително, но недостатъчно
Икономистите, които "Капитал Daily" потърси за коментар, оцениха положително данните на централната банка, но уточниха, че въпреки увеличението техният размер все още е малък и могат да се разглеждат като предвестник за положителни процеси през следващите години.
Макроикономистът от анализаторското звено Industry Watch Георги Стоев аргументира тази позиция с факта, че все още инвестициите като цяло – български и чуждестранни, бележат спад на годишна база.
"Увеличението се дължи на това, че тази година няма толкова много върнати кредити, колкото миналата година през същия период. Данните като цяло също са добри, но няма основания да се очаква бомбастично съживяване на икономиката. Има съживяване на инвестициите и то се вижда по вноса на инвестиционни стоки. Това са добри сигнали, но са бегли и плахи, като не са достатъчни да компенсират общото свиване на инвестициите в България", каза той.
Главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов също видя много положителни сигнали.
"Виждаме доказателство, че България може да бъде по-добро място за правене на бизнес, отколкото много хора и инвеститори са готови да признаят. Ние продължаваме да имаме предимства от рода на ниски данъци, ниско равнище на публичен дълг, приемливо ниво на корупция за стандартите на развиваща се икономика и евтина работна ръка. Има инвестиции в експортно ориентирани отрасли и дейности, заместващи вноса, което също е положително", обясни той.
Икономистът изтъкна и няколко фактора от международно значение, които ще влияят положително на инвестициите у нас. Такъв е фактът, че България и Румъния са последните държави в ЕС, за които се очаква ръст на доходите, и тези перспективи ще привличат чуждестранни инвеститори. Другите предимства на България са, че предлага едновременно условия за бизнес в страна - членка на ЕС, и близост до Турция, която по много прогнози ще е сред най-бързо растящите икономики на следващото десетилетие.
Според Кристофор Павлов обаче, докато годишният обем на инвестициите не достигне дял между 28 и 30% в брутния вътрешен продукт, няма да има предпоставки и за увеличаване на производителността на труда, защото новите инвестиции ще са по-малки от амортизацията на вече натрупания капитал в икономиката.
През първото тримесечие на тази година общият размер на инвестиции, мерен през брутното капиталообразуване, е 22% от БВП.
Валутните резерви растат и през май
Валутните постъпления в страната превишавали изходящите парични потоци с 112 млн. евро през май, показва още публикуваният от БНБ платежен баланс. Това потвърждава, че изтичането на капитали от България се забавя, като основно тенденцията се наблюдава във финансовата сметка. Тя е с 397.4 млн. евро дефицит при 1049.7 млн. евро за януари-май миналата година. Това обаче се компенсира с ръст на дефицита по текущата сметка, който вече е 671 млн. евро при 99.9 млн. за същи предходен период. Крайният резултат от входящите и изходящите капиталови потоци за петте месеца на годината пък сочи излишък 119 млн. евро при дефицит от 703.5 млн за петмесечието на миналата година. Все пак данните трябва да се приемат с особено внимание, тъй като може да предстоят ревизии за сметка на графата грешки и пропуски, която набъбва до над 1.1 млрд. евро от началото на годината.
