"Кога ли най-после ще получа положителен отговор за ново партньорство от университет или фирма от България?!", чуди се проф. д-р Алфред Иваински и отправя покана към бизнесмените на срещата в Технологичния парк "Берлин-Адлерсхоф" по време на визитата на президента Росен Плевнелиев в Германия в началото на тази седмица.

Иваински – директор на немското Сдружение за насърчаване на приложната информатика GFAI – с нотка носталгия разказва за успешното си сътрудничество с Русенския университет в рамките на голям европейски технологичен проект. Оттогава всяка година сдружението предлага няколкомесечни стажове за български студенти и търси контакти с малки и средни предприятия в сферата на високите технологии в България.

Модел за подражание

Комплексът "Берлин-Адлерсхоф" е седалище на над 900 фирми и научни институти. Приоритет е насърчаването на малкия и средния бизнес във всички фази на развитие: от работата в първите месеци след основаването на фирмите в малките офиси в т.нар. инкубатор за нови предприемачески идеи до високотехнологичната дейност в модерните лаборатории и производствените халета.

Най-големият технологичен парк в Германия е модел за подражание: "Дошли сме да се учим от най-добрите", заяви Росен Плевнелиев при представянето на идеята за изграждане на индустриалния парк "София тех" при посещението си в немската столица.

Директорът на Сдружението за оптични технологии OpTecBB д-р Бернд Вайднер сподели пред "Капитал", че вече е разговарял с шефа на "София тех" Елица Панайотова и има интерес да подпомогне за развитието му чрез обмяна на опит, бизнес контакти и трансфер на технологии.

Вайднер признава, че като някои свои колеги не познава добре индустриалната структура в България, но шансът на немските предприемачи да стъпят на българския пазар е именно в участието им в мащабни проекти като планувания в София технологичен парк.

Немските бизнесмени – участници в икономическия форум в рамките на президентската визита – бяха оптимисти относно възможностите за развиване на бизнес в България. Пред "Капитал" Росен Плевнелиев определи с една дума – "доверие" – впечатлението от разговорите си с тях.

Несигурна правна система

Според проучване на Германо-българската индустриално-търговска камара от началото на тази година обаче 35% от немските инвеститори в България съжаляват, че са избрали страната ни за инвестициите си. "Дали този резултат е положителен или негативен е въпрос на интерпретация", заявява пред "Капитал" Митко Василев, управител на камарата.

"Не трябва да забравяме, че все пак 65% от инвеститорите може би ще останат в България и ще влагат капитали дългосрочно в производство и създаване на нови работни места", продължи той. Факторите, които според анкетата смущават предприемачите, са неефективната държавна администрация, несигурността в правната система, липсата на прозрачност при обществените поръчки и корупцията.

"Корупция и бюрокрация си имаме и в Германия и това не би ме спряло да осъществявам бизнес контакти в България", убеден е Ралф Хесе – управител на фирмата за търговия с Източна Европа PeRa Trading GmbH. Според него един от показателите за интензивността на бизнес контактите е присъствието на фирми на международни панаири.

Хесе редовно участва в Пловдивския панаир и следи представянето на българските предприятия на Международното изложение в Хановер.

По данни на българското Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и през 2011 г. Германия се е утвърдила като основен търговски партньор на България, като износът на български стоки към Германия е на стойност 2.412 млрд евро, а вносът на немска продукция възлиза на 2.564 млрд. евро. 

Под 2 млрд. евро за 15 години

За последните 15 години немски инвеститори са вложили в България общо 1.878 млрд. евро - 66% от тях са в секторите на недвижимите имоти, финансите, търговията, енергетиката, производството на машини и стоки за бита. През последните години обаче се наблюдава лек спад на инвестициите.

Причината за това според депутата Михаел Щюбген (председател на Групата за приятелство с България в Бундестага) не е в условията за бизнес в България, а във влошеното състояние на част от германските фирми заради икономическата криза.

Добрите търговски показатели и атрактивният за инвеститорите климат според директора на консултантската фирма K&S Consultants AG д-р Хайнрих-Кристиан Соботка могат да бъдат нарушени единствено от липсата на приемственост в българската политика и тромавите процедури в държавната администрация: "Никой не смее да вземе самостоятелно решение, преди да се е допитал до по-висша инстанция. Решението е правилно само ако е благословено "отгоре" – а в най-добрия случай от премиера Борисов", казва пред "Капитал" консултантът с дългогодишен опит в работата с немски фирми, които разширяват бизнеса си в България.

"Хора като мен, които наблюдават процесите от чужбина, звучат като всезнайковци. Проблемите в България ще се преодолеят едва когато започнете сами да ги разпознавате", подчерта Соботка.

Какво да се промени

На въпрос на "Капитал" какво трябва да се промени в България, за да се засили интересът на немските инвеститори, президентът на Индустриално-търговската камара на Германия проф. д-р Ханс Хайнрих Дрифтман препоръча въвеждането на т.нар. дуална система за професионално обучение: "В България има висококвалифицирани специалисти, които работят в представителствата на немските фирми.

Но на пазара за работна ръка има необходимост и от хора, които нямат непременно висше образование, но в същото време разполагат най-вече с практически професионални познания." Чрез 2- до 3-годишното дуално обучение, което се е утвърдило в Германия като алтернатива на следването в университет, младите хора придобиват професионална квалификация едновременно в рамките на учебни занятия и работа в реална среда в предприятия.

Някои фирми в България, като например Liebherr, са въвели експериментално в българските си представителства подобен вариант на трудова заетост. Тази хибридна форма може според Митко Василев значително да намали безработицата сред младите.

Според Ралф Хесе от PeRa Trading GmbH потенциал в България има и друг успешен модел, наложил се в Германия: публично-частното партньорство. "Възможността за комбинация от публични и частни средства привлича чуждестранни инвеститори", изтъкна той.

Доколко контактите, осъществени по време на президентската визита, от членовете на официалната икономическа делегация (представители на "Адвал" АД, "АBB България" ЕООД, Festo Production Bulgaria и др.) ще станат основа за сделки, ще си проличи в бъдеще.

"Важното е, че развиващите се в България фирми и филиали на чужди компании споделиха в Берлин в разговорите си с потенциални германски инвеститори, че в България може да се прави бизнес", обобщи Митко Василев.