Приходите от ДДС в бюджета се увеличават с 15% до 2.71 млрд. лв. към края на май. Това показва бюлетинът на Министерство на финансите, който се публикува всеки месец.

В началото на седмицата министерството обяви, че е постигнало излишък на месечна база от 284 млн. лв., но без да посочва подробности как точно се е формирал той. Месечното салдо пък е положително за втори пореден месец и така държавата излиза на излишък от 67.4 млн. лв. за периода от началото на годината до края на май.

Огласяването на тези данни съвпадна с подготовката за емисията облигации, които България смята да емитира на международните пазари. Тази седмица финансовият министър Симеон Дянков и подуправителят на БНБ Калин Христов представиха емисията пред чуждестранни институционални инвеститори. Добрите бюджетни резултати, съобщени от МФ, би трябвало да помогнат за постигане на по-ниска лихва при предлагането на книжата.

Откъде идват приходите

Увеличение на приходите от ДДС, който е основен източник за постъпления на бюджета има както при облагане на вноса, така и при облагане на сделките в рамките на страната и придобиванията на стоки от ЕС.

От началото на годината до края на май са събрани 1.46 млрд. лв. от ДДС върху внесените стоки, което е с 15.2% повече на годишна база. От облагане на вътрешното търсене и покупки от ЕС приходите са 1.25 млрд. лв., а увеличението спрямо същия предходен период е 16.3%.

Данъкът върху добавената стойност се определя като процент от крайната цена на стоките и услугите, които се потребяват. По принцип приходите от него се увеличават когато вътрешното търсене расте или има висока инфлация. Според Министерство на финансите обаче има и трети фактор, който е изиграл водеща роля за положителните данни.

Това е забавянето на износа, защото данните, които държавата оглася за приходите са нетни, и от тях се вади възстановеният ДДС на компаниите износители. Колкото по-малък износ, толкова по-малко ДДС се възстановява на компаниите. Това означава, че икономиката се забавя, но държавата печели поне във фискално отношение.

При другия основен данък – акцизите, също има ръст на приходите. От облагане на горивата постъпленията са 718.7 млн. лв., или с 6% повече спрямо миналата година. Приходите от акциз върху цигарите се увеличават със 7% до 661.1 млн. лв., а облагането на алкохолните напитки е осигурило 90.7 млн. лв., при 91.4 млн. за миналата година.

Само с 2% на годишна база пък се увеличават приходите от корпоративен данък. Така за петте месеца облагането на фирмените печалби е осигурило 822 млн. лв. За същия период приходите от плоския данък върху доходите на физическите лица растат с 6% до 964.8 млн. лв.

Как харчи държавата

За разлика от предходните две години, когато държавата ограничаваше инвестиционните си разходи, сега те бележат ръст от 24.7% до 987 млн. лв. Главната причина са увеличените разходи по проекти, финансирани с европейските средства. Разбивка на консолидирания бюджет показва, че от разчети с еврофондовете България формира дефицит в размер на 267 млн. лв., а миналата година по същото време той е бил 129 млн. лв.

За същия период по националния бюджет е постигнат излишък в размер на 334 млн. лв. при дефицит от 468 млн. лв. за януари-май миналата година.

Едно от най-спорните действия на кабинета през първите 2 години от мандата му бе, че пестеше от инвестиционните разходи в опита си да ограничи дефицита, вместо да провежда реформи. Това означаваше, че вместо да инвестира и създава предпоставки за растеж, държавата предпочиташе да харчи за издръжка на апарата си.

За това и увеличаването на капиталовите разходи е добър сигнал, но до момента то се проявява само в области, където основната част се финансира от Европейския съюз.

Експерт от Министерство на финансите прогнозира, че първата половина на годината ще приключи с балансиран бюджет, но през втората половина ще бъде достигнат предвиденият в закона дефицит от 1.1 млрд. лв. Причината е, че традиционно правителството се разплаща с фирмите изпълнители на публични инвестиционни проекти през есенните месеци. За това и в края на годината средномесечният размер на държавните разходи обикновено се удвоява спрямо този през първото полугодие.